Ейдриън ме погледна със замислено присвити сиви очи.
— Това е чудесна идея — отговори сериозно той.
— Разбира се, това би решило проблема, но не виждам как ще го осъществим.
— Ще помисля — отговори просто той. — Но сега иди повикай Чарли, за да го настаним в каретата и да го откараме в Грейстоун.
Чарли се качи в каретата, докато Ейдриън и аз го следвахме с файтона на вуйчо ми. Това не беше подходящ момент за любовно обяснение — и двамата бяхме изтощени и неспособни да изразим чувствата си, — но аз бях твърдо решена да не отлагам повече. Припомних си как изглежда лицето на Ейдриън, когато беше готов да прониже вуйчо ми с шпагата си, и повярвах, че чувствата му към мен са дълбоки и сериозни.
Увих се по-плътно в тънката си пелерина и заговорих:
— Тази сутрин Хари ми показа обявата за годежа на лейди Мери и мистър Белертън.
— Хмм — промърмори той. Един от конете разтърси неспокойно глава и Ейдриън му каза няколко успокоителни думи. Очевидната липса на интерес към предстоящата женитба на лейди Мери ме накара да се усмихна доволно.
— Видях как ти й целуна ръка, когато влязохте от терасата — продължих. — Помислих, че все още си влюбен в нея и полудях от отчаяние.
Най-после привлякох вниманието му.
— Целунал съм й ръка? — попита недоверчиво той.
— Това стана на вечеринката на лейди Барбъри. Видях ви, Ейдриън. — Скръстих ръце пред гърдите си и го погледнах с надежда. — Само поради тази причина си бях загубила ума и като прочетох бележката на Стейд, хукнах към градината, без да се посъветвам с никого.
Той ме изгледа продължително отстрани.
— Ядосала си се, защото съм целунал ръка на лейди Мери?
— А ти нямаше ли да се ядосаш, ако ме беше видял да целувам ръката на мъжа, за когото е трябвало да се омъжа?
— Аз трябваше да видя как ти целуна Хари по устата — отговори тихо той.
Трябваше ми доста време, докато си спомня ситуацията.
— О, Ейдриън, Хари ми спаси живота! Нима си бил толкова глупав да повярваш, че съм влюбена в него?
— Лейди Мери ми съобщи под най-строга тайна, че наскоро ще обяви годежа си с Белертън — парира ме умело той. — Целунах й ръка, защото се зарадвах, че ще е щастлива.
Погледнахме се безмълвно.
— Кейт, мисля, че и двамата сме били с капаци на очите — прошепна след малко той.
Устните ми се отвориха. В сърцето ми пропълзя плаха надежда.
— Ако знаеш колко отдавна те обичам — призна все така тихо той. — Понякога си мислех, че ще полудея, защото бях убеден, че не отговаряш на любовта ми.
Междувременно конете продължаваха механично напред, защото кочияшът бе престанал да им обръща внимание.
— Ейдриън, сериозно ли говориш? — попитах учудено. — Наистина ли не си знаел, че те обичам?
Той спря конете и се обърна към мен, като сложи ръка на облегалката.
— Ти се омъжи за мен, за да избягаш от вуйчо си — напомни ми той. — А аз не се държах добре с натрапената си съпруга. Имах всички основания да вярвам, че не ме обичаш.
— Не си се държал добре? Ти беше прекрасен!
Той вдигна ръка и нежно помилва бузата ми.
— Кейт, ти си най-великодушният човек, когото съм срещал. И най-смелият.
Дъхът ми спря. Да чуя това от устата на Ейдриън! Погледнах го несигурно, но чувствата ме надвиха и изтърсих:
— Ах, Ейдриън, толкова те обичам! — Прегърнах го и го притиснах до себе си с такава сила, че едва не го задуших.
Ала той не се оплака. Вместо това отговори на прегръдката ми и този път беше мой ред да си поемам тежко дъх.
Така останахме доста дълго. Той беше заровил глава в косата ми, аз притисках устни към ключицата му.
— Освен това ти беше постоянно зает — заговорих най-после аз. — Струваше ми се непочтено да те товаря и с моите грижи.
— Ти си глупаче — отговори той.
— Но ти никога не ми се доверяваше — защитих се сърдито.
— Мислех, че не се интересуваш от проблемите ми.
— И ти си глупав като мен — отговорих.
Ейдриън избухна в смях.
Почувствах се на седмото небе. Целунах го по бузата и усетих лекото драскане на наболата брада. Помилвах сребърно блещукащите косъмчета на тила му. Поех дълбоко мъжкия му аромат. Беше прекрасно отново да се чувствам близо до него.
— Прегръщаме се насред пътя — проговори колебливо той.
Отпуснах ръце.
— Знам. — Целунах го по брадичката и се отдалечих малко от него. И той ме пусна. Погледнахме се в очите.
— Обожавам те — проговорих задавено.
— Скъпа моя, нека продължим този разговор по-късно. За предпочитане в леглото.
— Но първо трябва да се приберем вкъщи — възразих.
— Точно така. — Той вдигна юздите и подкара конете.