Щом пристигнахме в Грейстоун, аз се качих веднага в стаята си, но Ейдриън остана долу, за да дочака лекаря и да разкаже случилото се на Хари и Луиза. Бях достатъчно безсрамна да го оставя да се оправя сам, докато аз се нахраних на спокойствие в стаята си и лежах дълго в ароматната вана.
Като видя драскотините по ръцете ми, Жанет полудя от тревога. Гледката наистина не беше особено красива. Най-неприятно беше синьото петно на лицето ми, където ме беше ударил вуйчо.
— Някой се опита да ме отвлече — обясних на Жанет. — Ала лорд Грейстоун се появи тъкмо навреме и ме спаси.
Очите й се замъглиха.
— Боже господи! — провикна се тя. — А мосю… той добре ли е?
— Разбира се.
Тя въздъхна облекчено.
— Къде е халатът ми, Жанет? Трябва най-после да изляза от ваната.
Младата французойка се откъсна от мечтите за своя герой и ми донесе халата.
Мина почти цял час, докато чух Ейдриън да влиза в съседната стая. Седях в леглото си, облегната на възглавниците, устремила поглед към вратата, през която трябваше да влезе той. Нетърпението заплашваше да ме разкъса. Най-после вратата се отвори и на прага застана едрата, красива, толкова любима, фигура. Сърцето ми направи огромен скок.
— Дойде ли лекарят? — попитах.
— Да. Оказа се, че не е нужно да се вади куршумът. Той е излязъл през рамото и Матю каза, че раната е лека и Шарлууд ще се оправи скоро.
— Аха — промърморих.
Ейдриън дойде при мен и помилва нежно синьото петно на лицето ми. Ала когато заговори, в гласа му нямаше и следа от нежност:
— Шарлууд ли ти направи това?
Кимнах.
— Трябваше да ми позволиш да го убия.
— Стига, Ейдриън — отговорих. — В момента изобщо не се интересувам от вуйчо Мартин.
Ейдриън се ухили.
— Аз те обичам — заявих тържествено.
Той седна на леглото и ме притегли към себе си.
— Когато те оставих сама в Ламбърн, изпитвах гняв към теб — призна тихо той. — Но докато бях във Франция, мислех непрестанно за теб.
Изпитах истинско блаженство. Беше прекрасно да сме заедно и да слушам тези невероятни неща.
— И аз помня първата ни целувка — отговорих с усмивка.
— Тя оказа голямо въздействие — призна той.
— Аз те обикнах истински едва след като се върна вкъщи — разкрих голямата си тайна. — Когато те видях с Елза, направо си загубих ума. Беше толкова нежен… а тя те позна и изцвили.
Усетих надигналия се в гърдите му смях.
— Трябваше да се сетя, че и тук е замесен кон.
— Разбира се, че трябваше да се сетиш — потвърдих.
Той ме положи по гръб и ме погледна в очите.
— Как се чувстваш, мила? — попита нежно той. — Ако си разтърсена от шока и нямаш сили, аз мога да си отида.
— Не, в никакъв случай — отговорих решително.
Като видях неустоимата му усмивка, сърцето ми преля от щастие.
— Обичам те — казах отново. — Обичам те, обичам те, обичам те…
Ейдриън впи устни в моите и ми попречи да продължа.
Преди да заспим, говорихме дълго и разговорът ни беше по-приятен дори от споделената любов. Казах му колко чужда съм се чувствала сред лондонското общество без неговата подкрепа, а той ми призна, че се е чувствал напълно изключен от моя богат на събития живот.
— Ти беше винаги толкова зает, отново и отново те откъсваха от мен — обясних колебливо. — Където и да отидехме, хората все искаха нещо от теб.
— Права си — отговори уморено той.
Лежах тихо до него и се опитвах да намеря думите, с които да го накарам да разбере какво бях изпитала по време на сезона в Лондон. Как да му обясня, че не само аз се бях чувствала лично изоставена и пренебрегната. Тогава изпитвах гняв към всички онези непознати, които завладяваха вниманието му на всяка вечеря, на всеки бал, но то беше главно защото те унижаваха съпруга ми с опитите си да го въвлекат в дребнавите си политически интриги.
Облегнах се на лакът, за да мога да го виждам. Косата му беше разрошена, а очите, които отговориха на погледа ми, бяха тъмни и загрижени.
— Всеки иска да се сдобие с парченце от теб — обясних.
Ейдриън ме погледна учудено.
— Понякога и аз имам точно същото чувство, Кейт. Всеки се стреми да откъсне частица от мен.
Сведох глава и го целунах по устата.
— Ейдриън, хайде да не се връщаме в Лондон. Нека си останем в Грейстоун. Още не си се възстановил от войната и последствията й. Имаш нужда от почивка.
Той поклати глава.
— Не съм единственият — обясни тъжно той. — Виж какво прави Уелингтън. Още е във франция и се опитва да урежда мирния живот на континента.
— Той си има жена и тя е длъжна да се грижи за него — отговорих сърдито. — Аз се грижа за собствения си съпруг и знам, че ти имаш нужда от почивка.