— Съвършено изпълнение — казах на Ейдриън. — Мини по средната линия и внимавай за дистанцията.
Той обърна коня.
— Съвсем леко — напомних му. — Силата е в кръста ти, Ейдриън, не в краката.
Минаха по средната линия с много въодушевление и аз през цялото време имах чувството, че копитата на Евклид се носят във въздуха.
— Спри! — извиках. — Сега, точно сега!
Спряха. Прекрасна гледка. Усмивката на Ейдриън беше по-широка дори от моята, макар че аз направо се пръсках от гордост.
Вече цял месец работехме над пасажа и днес най-после успяхме.
Ейдриън помилва Евклид и го похвали с нежни думи. Слезе от седлото и го възнагради с бучка захар.
— Толкова е лек! — извика възхитено той. — Не знаех, че един кон може да прави толкова леки движения.
— Татко побесняваше от гняв, когато виждаше ездачите да блъскат конете си с крака срещу муцуната — обясних. — Контактът трябва през цялото време да бъде мек и едва доловим. Това е единственият начин да олекотиш движенията на коня.
Беше крайно време да напуснем пистата.
— За днес представлението свърши, момчета — каза Ейдриън на ратаите, които бяха насядали по оградата, за да следят дресировката и да възпират кучетата да не попаднат под копитата на коня. — Време е да се заемете отново за работа.
Чарли взе юздите от ръцете на Ейдриън.
— Милорд, този кон буквално танцува — проговори възхитено той и признателно потупа Евклид по шията. — Вие изнесохте страхотно представление, каквото никога не се е виждало при Ейстли в Лондон.
— Благодаря ти, Чарли — отговори в добро настроение Ейдриън.
Чарли го изгледа дръзко.
— Ако продължавате да тренирате усърдно, милорд, след около стотина години ще яздите почти толкова добре, колкото милейди.
Ейдриън се обърна към мен с жално лице.
— Трябва ли да търпя нахалството на този човек само защото те е спасил от участ, по-страшна от смъртта? — оплака се той.
— Да, трябва — отговорих през смях.
— Веднага отведи коня в обора, Чарли — нареди строго Ейдриън.
— Тъй вярно, милорд — отговори ухилено конярят.
Тръгнахме бавно към къщи. Ейдриън нагоди стъпките си към моите, а кучетата се втурнаха весело напред да душат близките дървета. Заговорихме за любимия си проект. След раждането на детето щяхме да заминем за Португалия и да измолим една хубава лузитанска кобилка, за да осигурим потомци на Евклид. Изведнъж Ейдриън спря и се обърна към мен.
Погледнах го въпросително.
— Хрумна ми великолепна идея — каза той. И млъкна.
— Не мога да вдигна веждите си по-високо, Ейдриън — оплаках се. — Хайде, разкрий ми идеята си!
— Сетих се как би могла да използваш времето до раждането — обясни той. — Ще напишеш книга за висшето ездаческо изкуство.
Зяпнах смаяно.
— Искаш да напиша книга?
Ейдриън остана напълно сериозен.
— Така ще отдадеш дължимото на баща си, Кейт. Винаги когато ми даваш указания, се позоваваш на него и всичко, което ми казваш, звучи разумно и убедително. Има ли по-добър начин да запазиш името му за поколенията? С книгата ще предадеш знанията му на хиляди и хиляди млади ездачи.
— Идеята ти е наистина прекрасна, Ейдриън — промълвих аз и очите ми се напълниха със сълзи. — Дължа това на татковата памет.
Той кимна.
— Ако напишеш добра книга, той ще живее в паметта на хората, които обичат конете, Кейт — заяви той. — Мисли за това, докато пишеш.
— Последният приличен учебник по езда в Англия беше на дук Нюкасъл — отговорих с усмивка аз.
Ейдриън кимна и по целия път към къщи оживено обсъждахме как би трябвало да изглежда книгата ми.
Някогашната приемна на монахините в партера беше препълнена с багаж, който чакаше да бъде натоварен в каретите. На следващия ден трябваше да заминем за Лондон, защото Ейдриън щеше да участва в откриването на новия мост Ватерлоо. Празненството беше придобило смисъла на държавен акт. Сред поканените бяха херцог Уелингтън, регентът и брат му, херцогът на Йорк.
Ейдриън се опитваше да ме убеди, че трябва да си остана в Грейстоун, докато той участва в тържествата, и бе обещал, че ще остане в Лондон не повече от седмица. Но аз настоях да го придружа.
Не, че не вярвах в бързото му завръщане. Но щастието ни беше още съвсем ново и не исках да се разделим за цяла седмица. Каролайн също пожела да дойде и аз се радвах много на новата ни среща.
Хари гостуваше на Каролайн и имаше намерение да дойде с нея в Лондон, а след това да се върне с нас в Грейстоун. Пади и Луиза се венчаха малко преди той да замине и се пренесоха в Ламбърн, така че Ейдриън и аз вечеряхме сами. Прекарахме цялата вечер в библиотеката, за да обсъдим новата ми книга.