После си легнахме щастливи.
Цял ден бях очаквала този момент, мига, когато Ейдриън ще ме прегърне и ще усетя как по тялото ми се разлива добре познатата вълна на чувствено желание. Любихме се в голямото легло, завладени от страст, но и от нещо друго, много по-дълбоко: желанието да потвърдим единството си, връзката, брака си. Когато той проникна дълбоко в мен, могъщ и властен, и ме понесе към висините на почти непоносимия екстаз, се сляхме в едно. Но бяхме едно цяло и когато лежахме тихо един до друг, нежно прегърнати, а главата ми беше отпусната на рамото му.
В тези мигове бях напълно сигурна, че най-после съм намерила своя дом.
Каролайн, Хари и аз чакахме в първата редица на зрителите, дошли да видят откриването на великолепния нов мост, дело на Джон Рение, чието име щеше да увековечи страшната битка, сложила край на господството на Наполеон. Знамената на съюзниците се вееха от двете му страни, а залпът на двеста и две оръдия трая почти цяла минута.
Повечето зрители наблюдаваха спектакъла от лодки в реката, но аз не бях между тях. И при по-благоприятни обстоятелства не се чувствах особено добре във водата, а споменът за сутрешното гадене беше още пресен. Ейдриън се бе опитал да ме убеди, че за освещаването на моста ще се съберат стотици хиляди зрители, което не е безопасно за една бременна, но аз настоях да отида. Той отстъпи пред желанието ми и успя да издейства почетно място за файтона ми. Каролайн седеше до мен, Хари ни охраняваше на кон.
Юнският ден беше великолепен, флаговете на моста се вееха тържествено, а лодката, в която бяха повечето герои от Ватерлоо, танцуваше по вълните, които от моето място изглеждаха почти чисти. На брега на реката бяха издигнати десетки пъстри палатки, в които се предлагаха най-различни неща за ядене и пиене и други развлечения. Празничното облекло на събралите се хора повишаваше градуса на настроението.
Последният оръдеен салют отекна над водата.
Хари се изправи, за да може да вижда по-добре.
— Започват — извика ни той.
Веднага след това видях първите участници в краткия, но величествен парад, който прекоси моста.
Процесията беше водена от принц регента и брат му, херцога на Йорк, номинален главнокомандващ армията. След тези членове на кралското семейство идваха херцог Уелингтън, действителният главнокомандващ, и маркиз Англези, който при Ватерлоо беше командвал артилерията. Англези, който беше загубил крака си в Белгия, куцаше силно. Зад Уелингтън и Англези се появи Ейдриън.
Естествено той не беше сам. Следваха го десетки мъже, все герои от Ватерлоо. Но аз виждах само него.
Ейдриън бе отказал да се яви в униформа. Отначало изобщо не искаше да участва в откриването на моста и се съгласи едва след дълъг разговор с маркиз Англези. Сред морето от усмихнати лица той остана сериозен. Беше гологлав и косата му блещукаше под следобедното слънце като на древен викинг.
Но не само външността привличаше възхитените погледи на зрителите. В него имаше нещо, някакво… благородство — за съжаление не мога да намеря друга дума, за да го опиша. Сигурно благородните рицари на Средновековието са били като него. В съвременността обаче Ейдриън нямаше равен на себе си.
— Ейдриън е великолепен, нали? — прошепна в ухото ми Каролайн.
Кимнах. Очите ми бяха пълни със сълзи.
Навалицата около нас, граждани на Лондон, дошли да видят тържественото откриване, избухна в ликуващи викове. Никой не извика „ура“ за принц регента, само няколко души извикаха името на Йоркския херцог, който беше много по-популярен от брат си. Повечето крещяха имената на Уелингтън или Англези. Ала когато видяха Ейдриън, ликуването нямаше край.
Спомних си сълзите, които Ейдриън бе пролял на бойното поле край Ватерлоо, и разбрах, че този помпозен спектакъл никак не му е по сърце. Съседът му прошепна нещо в ухото му и той поклати глава.
Хари се наведе към мен.
— Е, Кейт, хубаво ли е да си омъжена за велик герой? — попита шеговито той. Погледнах го сърдито и той избухна в смях.
— Вечно ми създават ядове — отговорих натъртено. — Защо не го оставят на мира?
Хари ме изгледа шокирано.
— Но, лейди Грейстоун, що за начин на изразяване!
— Наистина, Кейт — подкрепи го Каролайн. — Ами ако те чуят непознати?
— Ще си помислят, че великият герой е омъжен за злата Ксантипа — отговорих с усмивка.
— И ще бъдат напълно прави — засмя се Хари.