Надигнах се и замахнах с чадърчето си, сякаш исках да го ударя. Той се отдръпна с добре изигран ужас и вдигна ръка пред лицето си. Неволно избухнах в смях.
Междувременно шествието беше стигнало до нашия бряг и аз седнах, за да мога да виждам по-добре. Регентът и йоркският херцог напуснаха моста. Военният оркестър засвири тържествена мелодия. Херцог Уелингтън и лорд Англези бяха заобиколени от кавалерията. Ейдриън се отдели от другарите си и си проби път през множеството към файтона ни.
— Трябваше да яздиш Евклид — заговорих, когато най-сетне стигна до нас. — Представи си как той щеше да мине по моста в пасажи. Никой нямаше да ти обърне внимание, защото всички щяха да гледат само коня ти.
Напрежението изчезна от лицето му и той се усмихна.
— Какво е пасаж? — попита заинтересовано Каролайн.
— Ще го научиш от книгата на Кейт — отговори тайнствено Ейдриън.
— Кейт пише книга? — Хари и Каролайн ме погледнаха слисано. — И за какво?
— За ездаческото изкуство — отговори гордо Ейдриън.
— Божичко, Кейт, това е блестяща идея! — провикна се Хари.
— Прав си — отговорих спокойно. — Книгата ще стане страхотна и когато излизаме, всички ще гледат мен, а не него.
— Е, регентът иска да те види още сега — обяви с усмивка Ейдриън.
— Какво?
— Да, добре ме разбра. — Той протегна ръце към мен. — Слезте, лейди Грейстоун, кралският дом ви чака.
Погледнах го намръщено. Нямах особено желание да се изправя пред принц регента.
— Ще те запозная и с Англези — обеща Ейдриън. — Може би ще успееш да го убедиш, че е нужно да поръча изданието на книгата ти за цялата кавалерия.
— Нашите кавалеристи наистина имат нужда да се пообразоват малко — отговорих хладно аз.
Сложих ръце на раменете му и усетих как силните му пръсти обхванаха наедрялата ми талия. Палците му се вдигнаха в нежна милувка към гърдите ми, преди да ме свали на земята.
— Ти откарай Каролайн вкъщи — каза Ейдриън на брат си. — Остави коня си, аз ще наредя да го отведат на Гросвенор скуеър.
— Тъй вярно, братле — отговори с усмивка Хари.
Ейдриън ме прегърна закрилнически и аз се облегнах благодарно на него, наслаждавайки се на допира до могъщото му тяло.
Хари посегна към юздите и двамата с Каролайн веднага се спречкаха за някаква дреболия. Слушах веселите им гласове и се чувствах щастлива и спокойна.
Хари подкара конете с доста голяма скорост и хората наоколо се разбягаха уплашено.
— Дано не прегази някого — промърмори сърдито Ейдриън. Слънцето милваше страните ми. Небето беше ясносиньо.
Ейдриън не сваляше ръката си от рамото ми. Стояхме така, докато Хари измъкна файтона от навалицата и потегли по улицата към центъра на града. Тогава се обърнахме и се запътихме към палатката на принц регента, за да му изкажем почитанията си.