— Първо трябва да подслоним конете — обърнах се към Грейстоун.
Той ме удостои с кратък одобрителен поглед, единственият след случката с файтона.
Гостилничарят веднага ни предложи конете да прекарат нощта в неговия обор. След това заяви тържествено, че имаме късмет, тъй като единствената му стая за гости е свободна.
— Ще прекарате нощта тук, уважаеми. Съпругата ми ще застеле леглото с чисти чаршафи и ще ви приготви чудесна вечеря. Утре рано сутринта ковачът ще поправи оста.
Едва сега осъзнах в какво положение се намирахме. Погледът ми отлетя към Грейстоун. Той наблюдаваше гостилничаря с дяволска усмивка.
— Аз съм мистър Грей — заяви невинно той, — а това е сестра ми. Оценяваме високо помощта ви, драги господине, но няма ли възможност оста да бъде поправена още днес?
— Ковачът ще остане цяла нощ при Блекуел.
Невъзможно, но истина. Усмивката на Грейстоун се задълбочи.
— Готов съм да му заплатя щедро, ако ме обслужи още днес.
Съдържателят изглеждаше впечатлен, но не беше в състояние да ни помогне.
— Междувременно ковачът сигурно се е натряскал до козирката и не е в състояние да държи чука — обясни откровено той. — Блекуел има великолепен ейл.
— Разбирам. — Конят, който Грейстоун водеше за юздата, се възползва от разсеяността му и мушна муцуна в джоба му, за да намери нещо вкусно за хапване. Лордът го бутна настрана. — Тогава възможно ли е аз да остана при вас, а сестра ми да нощува в дома на свещеника и съпругата му?
— Свещеникът е вдовец — гласеше отговорът. — Не би било прилично една млада дама да нощува в къщата му.
Сивите очи ме погледнаха разкаяно.
— Вероятно ти стана ясно, че нямаме друг избор, Кейт.
— Няма ли и друг сръчен човек в селото, който би могъл да поправи една счупена ос? — попитах почти сърдито аз.
— Не — отговори бодро гостилничарят. — Нито един.
— Проклятие — изругах тихичко.
Грейстоун пое въжето от ръцете ми.
— Качи се горе със съдържателката, Кейт — подкани ме той. — Сигурно усещаш последствията от падането, а и трябва да се измиеш и да почистиш дрехите си. Аз ще се погрижа за конете.
— О, Джем с удоволствие ще се заеме с тях, милорд — обади се угодливо гостилничарят.
Огледахме се за Джем. След минута се появи мършав млад мъж, който по указание на господаря си поведе конете към обора.
— Ако кръчмата ви е отворена, гостилничарю, бих изпил чаша бира — каза Грейстоун.
И аз умирах от жажда, но си замълчах.
Мъжете изчезнаха в кръчмата, докато аз последвах съдържателката по извитата дървена стълба към втория етаж. Влязохме в малка спалня с нисък таван. Наскоро боядисваните стени бяха грапави. Леглото беше само едно.
— По дяволите — процедих през стиснати зъби аз.
— Ще ви донеса топла вода, мис — предложи с усмивка гостилничарката. — Знам, че искате да се измиете.
Когато хвърлих поглед в малкото огледало, окачено над чистия, макар и нащърбен, леген за миене, разбрах защо всички настояваха да се измия. Лицето ми беше неописуемо мръсно. По време на дългото ходене дясното ми рамо беше изтръпнало и когато го прегледах, установих, че се е появило грозно синьо петно.
Измих се колкото се може по-добре, изчетках дрехите си и слязох в кръчмата.
Вечерята не беше толкова неприятна, колкото се опасявах. Явно Грейстоун се беше примирил с неизбежното и когато седнах до него на малката дървена маса в ъгъла, бях посрещната с оцветена от съжаление усмивка.
— Боя се, че не е онова, на което сте свикнали, Кейт.
В действителност аз бях нощувала в безброй подобни кръчми, но не посмях да му го кажа. Посегнах към салфетката си и с учудване установих, че пръстите ми треперят от нерви. Сега бях сама с него, а скоро щяхме да се качим в спалнята…
— Вие ли ще нощувате в дома на свещеника, милорд? — попитах направо.
— Трябва да ме наричате Ейдриън — настави той с усмивка, сякаш си имаше работа с уплашено дете. — Нали сме брат и сестра.
Кимнах, обезоръжена от усмивката му, но не съвсем успокоена.
Той вдигна вежди.
— Кейт, не мога да ви оставя сама в тази кръчма. Съдържателят изглежда почтен човек, но въпреки това…
Прехапах устни.
— Трябва да знаете, че аз наистина имам сестра — обясни той и в очите му блеснаха весели искри. — Обещавам да се държа прилично.
Когато искаше, този човек можеше да бъде дяволски очарователен. Усетих, че реагирам с плаха усмивка.
В действителност онази вечер аз изиграх ролята си съвършено. Но го правех, защото не знаех, че трябва да играя роля. За съжаление това не спести нито на мен, нито на Ейдриън последствията от безсъвестния план на вуйчо ми.