3
— Вие ще спите на пода — обявих, когато най-после се качихме в малката спалня. — Нали сте войник. Сигурно сте свикнали да спите на земята.
Ейдриън вдигна вежди и ме огледа развеселено.
— Кейт, аз бях офицер, а офицерите не спят на земята.
Изражението ми явно е издало, че не му вярвам, защото избухна в смях.
— Мога ли да ви помоля поне за една възглавница? Дано да е чиста.
Проверих внимателно възглавницата, като накрая я поднесох към носа си, за да я помириша. След като бях спала в безброй наети квартири, опитът ме беше научил, че миризмата е също толкова важна като вида.
— Чиста е — обявих с известна изненада. — Ще получите и едно одеяло — добавих великодушно. Взех одеялото от леглото и го разстлах грижливо на пода. Когато се обърнах, забелязах, че той ме е последвал. Изведнъж осъзнах колко дребна изглеждах в сравнение с този величествен мъж, тъй като трябваше да отметна глава назад, за да го погледна. Очите, които гледаха в моите, бяха тъмни и неразгадаеми.
— Лека нощ, Кейт — проговори тихо той.
— Лека нощ… Ейдриън.
Събух проклетите обувки и ги оставих до леглото. Легнах си, без да се събличам, и се завих с едно одеяло. Възцари се мълчание. Бяхме оставили прозореца отворен, един лунен лъч падаше косо в стаята и излинялото одеяло на леглото светеше с неземен блясък. Лежах неподвижна и се вслушвах напрегнато в равномерното дишане на мъжа на пода. Мислех си, че никога няма да заспя.
Стресна ме тропот на ботуши по дървената стълба. Изправих се в леглото и се огледах объркано. След миг пред мен застана широкият мъжки гръб, облечен в бял лен. Ейдриън стоеше между мен и вратата.
Някой натисна с все сила дървената врата и се опита да влезе в стаята. При третия опит ключалката поддаде, вратата се отвори с трясък и на прага застана вуйчо ми Шарлууд. Обляно от лунната светлина, лицето му изглеждаше почти бяло.
— Грейстоун — проговори церемониално той, но в гласа му имаше недвусмислено задоволство, — какво правите в една стая с племенницата ми?
Зад рамото на вуйчо се появи ужасено мъжко лице.
— По дяволите — проговори голямата уста. — Май дойдохме тъкмо навреме, Шарлууд!
Ейдриън се отдалечи бавно от мен и застана до прозореца. Останах сама срещу двамата мъже на вратата и това беше горчива загуба. Все още не осъзнавах какво беше станало.
— Заповядайте, влезте, джентълмени — проговори Ейдриън и в спокойния му тон звънтеше леден гняв. Той веднага беше разбрал какво му се готви.
— Надявам се, Грейстоун, че ще постъпите като човек на честта — заговори отново вуйчо ми. — В противен случай ще се видя принуден да изложа доброто ви име пред цял Лондон. — Едва сега проумях какво означаваше внезапната му поява. Поех шумно въздух и макар че всички ме чуха, никой не ме погледна.
Ейдриън мълчеше. Местех поглед от него към вуйчо Мартин и обратно. Шарлууд се усмихваше, но изразът в очите му беше повече от заплашителен. Стомахът ми се преобърна.
— Как успяхте да счупите оста? — попита накрая Ейдриън и в гласа му нямаше нищо повече от равнодушен интерес.
— Да счупят оста? — повторих неразбиращо. — Велики боже, наистина ли мислите, че не е било случайност? — Гласът ми замря. Никой не ми обръщаше внимание.
— Ще се ожените за Кейт, Грейстоун — заяви тържествено вуйчо ми. — Имам очевидец, който ще свидетелства под клетва, че ви е заварил заедно в спалнята на една селска гостилница. Как ли ще изглежда великият герой от войната, ако тази случка се разкрие, питам се…
Това звучеше… като жажда за отмъщение.
Ейдриън се облегна на стената до прозореца и ме огледа, като че бях единствен екземпляр от екзотичен вид насекоми.
— Много добре играхте — отбеляза той. — Когато оста се счупи, заподозрях, че съм станал жертва на измама, но вие играхте толкова естествено, че накрая повярвах в злополуката.
Погледнах обвинително Шарлууд.
— Злополука ли беше, вуйчо Мартин?
— Бедното ми невинно момиченце. Значи той те е убедил, че оста се е счупила? Това е било само претекст, Кейт, за да те примами в тази стая. — Очите на вуйчо блестяха от задоволство. Разбрах, че ме лъже.
— Нищо не се е случило — казах аз и погледнах към неговия придружител и свидетел, който също беше влязъл в стаята. Присъствието на двамата натрапници сякаш беше изсмукало всичкия въздух в помещението и не можех да дишам. — И двамата сме напълно облечени.
— Това няма значение — възрази непознатият мъж. — Момиче, вие сте компрометирана.
— Уейн е напълно прав, скъпа моя — кимна вуйчо ми. — Ти наистина си напълно компрометирана. — Думите му бяха отправени към мен, но погледът му беше втренчен в лицето на Ейдриън.