Когато се върна в салона след около час, изглеждаше много по-добре. Вече го очаквах и отидохме в трапезарията.
Мистър Ноак и Робърт сервираха. Специално за госта мисис Ноак беше приготвила прекрасните си пилета във винен сос. Робърт идваше всеки ден, за да помага на мистър Ноак в поддържането на къщата, но живееше при престарялата си баба в една от малките къщи на имението. Освен това към персонала принадлежеше и Нанси, която също живееше при родителите си и всяка сутрин идваше в господарския дом с баща си, който се грижеше за градината.
— Милейди, свързах се с лорд Грейстоун, за да обсъдим някои въпроси по отношение на вас — заговори колебливо мистър Крауфорд, отпивайки от виното си. Аз бях заета да разглеждам голямата цицина на челото на Робърт, който явно се беше подхлъзнал по леда на идване насам, но думите на управителя веднага привлякоха вниманието ми.
— За мен? — Гласът ми потрепери издайнически и се покашлях, за да скрия вълнението си.
— Да. Той ме упълномощи да ви изплащам щедра издръжка. Ще получавате сумата на всеки три месеца. Нося ви първата част.
Зяпнах смаяно, но веднага затворих уста.
— Това е… — Отново трябваше да се покашлям. — Това не е необходимо. Не ми трябват пари.
— Напротив, милейди. — Той ме погледна загрижено с топлите си кафяви очи. — Ако лордът не беше повикан така внезапно в Париж, сигурно щеше лично да уреди нещата преди заминаването си. — Този човек беше толкова мил и толкова загрижен да ме убеди в лъжата си, че не ми даде сърце да възразя.
Ейдриън не се беше върнал в армията, нито беше повикан внезапно в Париж. Той бе заминал за Франция доброволно, и то като цивилен, както бях разбрала от краткото съобщение, което беше благоволил да ми изпрати. Като претекст за връщането му на континента послужиха постоянните търкания между цивилното население и окупационната армия. Херцог Уелингтън беше поискал помощта му за уреждането на споровете. Но аз бях убедена, че истинската причина да замине е нежеланието му да ме вижда.
Ейдриън беше отишъл чак в Париж, за да не ме признае за своя съпруга.
— Как смятате, негова светлост ще остане ли дълго в Париж? — попитах любопитно.
Мистър Крауфорд ме погледна съжалително.
— За съжаление да, милейди.
Бедният млад човек явно вярваше, че ми носи тъжни вести.
— Ах… — промърморих само, защото не исках думите да разкрият облекчението ми. Живеех си толкова добре в Ламбърн, бях щастлива и докато Ейдриън си стоеше в Париж, можех да се преструвам, че съм си вкъщи.
— Помощта на лорд Ейдриън е безценна за херцога — увери ме мистър Крауфорд. — Самият херцог е твърде… прям, докато нашият господар е много по-дипломатичен, а това е от изключителна важност в отношенията с французите.
Колко величествено! Нека Ейдриън да си стои в Париж и да се упражнява в дипломация! Въпреки това аз нямаше да приема парите му и се изказах в този смисъл.
— Узнах от мисис Ноак, че имате нужда от ново зимно палто — възрази плахо мистър Крауфорд.
— Имам си палто! Вярно, че е малко износено, но ми топли.
— Милейди, графиня Грейстоун няма право да се показва пред хората в износени дрехи. Какво ще си помислят за господаря, като видят жена му в облекло на прислужница?
— Може пък да ме сметнат за ексцентричка — отговорих сърдито, защото все още не бях склонна да отстъпя.
— Може би, но ще обвинят съпруга ви — обясни управителят. — Не би било почтено да се държите по начин, който го излага в очите на собствените му хора.
Досега не бях помисляла за това. Загледах се замислено в златния ръб на чинията си.
— Сигурен ли сте, че именно той е поискал да ми се отпусне издръжка? — попитах накрая.
— Абсолютно сигурен, милейди. — Мистър Крауфорд се усмихна широко и аз отново си казах, че той е много приятен млад мъж.
— Много добре — промърморих аз и преглътнах. — Тогава не ми остава нищо друго, освен да приема.
— Коледа вече наближава — напомни ми мистър Крауфорд. — Не искате ли да купите подаръци?
Тази перспектива веднага повдигна настроението ми. В свободното си време бях започнала бродерия за мисис Ноак, но тъй като не бях особено сръчна, напредвах бавно. Ако имах собствени пари, можех да купя от селото хубави подаръци за мисис и мистър Ноак, за Робърт и Нанси, за Уил и Джордж. Щях дори да изпратя нещо хубаво на братовчедката Луиза! Лицето ми пламна от радост.
— Да, с удоволствие ще купя подаръци. Много ви благодаря, мистър Крауфорд.
Младият мъж ме погледна смутено.
Робърт наля още вино. Цицината на челото му блестеше в разнообразни цветове.
— Как се чувствате, Робърт? — попитах съчувствено. — Цицината ви е грамадна.