Тъй като нямах намерение да го оставя сам с бутилка вино — бях на мнение, че е пил достатъчно, — отговорих утвърдително.
— Ейдриън отиде в Испания, за да избяга от семейството си — обясни Хари, когато отново се настанихме в удобните стари кресла пред огъня. — По същата причина Каролайн се остави да я убедят за онова дяволско отвличане.
Погледнах го замислено.
— Очевидно баща ви не е бил… добър и мил родител? — попитах внимателно.
— Той беше чудовище — отговори направо Хари. — Често побесняваше от гняв и ни обработваше с камшика.
Сякаш някой ме удари по главата.
— Баща ви… ви е биел?
— Най-често изливаше гнева си върху Ейдриън. — Хари зарови пръсти в косата си и ме погледна сериозно. — Ейдриън беше най-големият и често поемаше вината за бели, които бяхме извършили аз и Каролайн. Казваше ни, че е по-голям и ще се справи по-добре. Побоите свършиха, когато Ейдриън стана достатъчно голям, за да отговори на удара с удар. Да, баща ни беше истинско чудовище.
— Не си ми казал нищо за майка ви — прошепнах с мъка аз. — Тя не се ли опитваше да се намеси?
— Мама е починала, когато съм бил бебе — отговори горчиво Хари. — След като Каролайн се омъжи за Ашли, животът стана по-добър. Аз отидох да живея при нея, а Ейдриън замина за Испания. Баща ми почина преди четири години и смъртта му беше истинско облекчение за всички ни.
Това описание на живота в дома на един могъщ и влиятелен лорд ме потресе. Припомних си студените мъртви стаи в Шарлууд и се запитах дали собственият ми дядо — който, както беше казала братовчедката Луиза, е бил също „корав човек“, — е упражнявал терор и насилие над децата си, както е правел Грейстоун.
Какво щастие, че имах татко, казах си и изпитах дълбока благодарност. Може би ми липсваше сигурността на постоянния дом и добрите доходи, но никога не се бях съмнявала, че съм обичана.
— Ейдриън сигурно ще ме нарече глупак, когато узнае защо са ме изхвърлили — прошепна съкрушено Хари. — Боя се, че е прав.
Това момче има нужда от точно определена цел в живота си, помислих си и се усмихнах на унинието му.
— Имам основания да смятам, че баща ми е бил убит — заговорих бързо. — Искам да ми помогнеш да открия убиеца му.
При тези думи Хари веднага наостри уши.
— Баща ти е бил убит? — повтори невярващо той. — Обясни по-точно, ако обичаш.
Описах му обстоятелствата около смъртта на татко, повторих последните му думи.
— Доверих се и на брат ти — разказах аз, — но той не прие думите ми сериозно. Обясни, че умиращите често говорят объркани неща. Сигурно е прав, но аз знам, че при татко беше друго. Той знаеше съвсем точно къде се намира и какво казва. Каза ми, че трябва да отида да живея при вуйчо. Каза ми… — Гласът ми пресекна и трябваше да поема дълбоко дъх, за да се успокоя. — Каза ми, че ме обича. Умът му беше напълно ясен.
— Това наистина са напълно разумни думи — съгласи се Хари. — Но кого е подозирал?
— Нямам представа. Но имам неясното усещане, че маркиз Стейд е забъркан по някакъв начин в смъртта на татко. По някаква причина татко си беше втълпил, че трябва да продаде на Стейд два ловни коня, които беше купил в Ирландия. От Ирландия отидохме право в Нюмаркет, без да посетим по пътя обичайните му клиенти и без дори да се осведомим дали Стейд проявява интерес към конете ни. Уверявам те, Хари, татко никога не се е държал по този начин. Той си разбираше от занаята. А когато след смъртта му отидох да живея при вуйчо и заминахме за Лондон, имах странна среща със Стейд. — Описах му подробно как се беше държал с мен маркизът.
— Той знаеше много добре коя съм, когато спря мистър Пътнъм — заключих. — Нещо не е наред, усещам го.
— Мислиш ли, че Стейд е застрелял баща ти?
— Нямам отговор — признах тихо. — Но съм убедена, че смъртта му не е злополука. И според местните власти беше твърде странно, че някой е излязъл на разходка в тази част на гората с оръжие.
Хари мълча дълго, очевидно зает с мислите си. Станах, отидох до камината и протегнах ръце към пламъците. Тялото ми беше сковано и студено.
Влезе мистър Ноак.
— Мистър Хари, желаете ли да доведат коня ви?
— По дяволите, Ноак! — избухна Хари. — Защо толкова бързате да се отървете от мен?
— Не е прилично да останете в къщата с лейди Грейстоун, когато съпругът й отсъства — отговори натъртено старецът.
— Но тя ми е снаха! — извика възмутено Хари.
— Тя е млада дама, а съпругът й не е тук.
— Е, мисля, че не е добре да я оставим съвсем сама — успокои се Хари. — Младата дама има нужда от компания.
Те си говореха, като че не бях в стаята!
— Мистър Ноак, Хари ще тръгне след половин час — намесих се аз с цялата властност, която можах да събера.