Двамата ме погледнаха изненадано.
— Е, добре — промърмори Хари.
— Много добре, милейди — отговори с учтив поклон мистър Ноак.
Старецът прибави още дърва в огъня, попита дали желаем нови свещи и най-после си отиде. Хари имаше вид, като че през цялото време, докато Ноак беше в стаята, е стискал здраво зъби.
— Как го понасяш? — попита сърдито той, след като вратата се затвори.
— Аз обичам много мистър Ноак и държа да се отнасяш учтиво към него — отвърнах с лека усмивка.
— Ако желаеш да ти помагам в разследването на смъртта на баща ти, трябва да те посещавам — настоя той.
— Разбира се, че ще ме посещаваш, и то всеки ден. Само няма да нощуваш тук.
— Осъждаш ме да препускам петнадесет мили посред зима! Знаеш ли колко е студено? — попита жално той.
— През следващите дни няма да прекарваш много време в Грейстоун — успокоих го с усмивка аз. — Защото първата ти задача ще бъде да намериш Пади.
6
При следващите посещения на Хари обмислихме как да протече търсенето на Пади. Тъй като конете бяха единственото, от което верният ирландец наистина разбираше, бях абсолютно убедена, че той ще се опита да продължи работата на татко. Това означаваше, че е най-вероятно да бъде намерен на някой манеж. Фактът, че през януари не се провеждаха надбягвания, нанесе силен удар на плановете ни.
— Къде прекарваше зимата с баща си? — попита ме Хари в един студен следобед, докато седяхме пред буйния огън в камината и пиехме чай. Бях изненадана от посещението му, тъй като беше идвал и предишния ден.
Протегнах крака към огъня и раздвижих скованите си пръсти в леките кожени обувки.
— Обикновено прекарвахме зимата в Ирландия. Татко често купуваше млади коне от дребни ирландски скотовъди и ги продаваше с добра печалба в Англия.
— Мислиш ли, че Пади може да е отишъл в Ирландия?
— Според мен е твърде вероятно — признах.
Лицето на Хари изрази недоволство.
— Тогава не ни остава нищо друго, освен да прекратим търсенето и да изчакаме пролетта и началото на надбягванията.
Въздъхнах.
— Вероятно си прав.
Хари изду устни и се задълбочи в разглеждането на новите си ботуши. През целия следобед имах чувството, че се готви да ми каже нещо, и накрая той не издържа.
— Вчера пристигна писмо от Ейдриън — оповести мрачно той.
Усетих как цялата изстинах. Не казах нищо.
Хари вдигна глава и очите му бяха пълни със загриженост.
— Той участва в преговорите за френския заем.
Тъй като любезният мистър Крауфорд беше уредил да ми изпращат два лондонски вестника, знаех за какво говори Хари.
— Заемът от Беъринг, който ще позволи на Франция да започне с изплащането на военните репарации на съюзниците. За него ли говориш?
Хари кимна.
— Да, става въпрос за същия заем. — Една от точките в мирния договор, подписан в Париж, предвиждаше Франция да изплати на съюзниците обезщетение в размер на 700 милиона франка. Тъй като френското стопанство не беше в състояние да събере такава сума, британското правителство водеше преговори с банковите къщи Беъринг Брадърс и Хоупс за отпускане на заем.
— Договорът трябва да бъде подписан следващия месец — продължи Хари и лицето му още повече потъмня. — Ейдриън се връща в Лондон, за да помогне всичко да протече гладко.
Усетих как кръвта се отдръпна от бузите ми.
— Точно така — заяви Хари.
Прехапах долната си устна.
— Дали ще остане в Лондон, как мислиш? Или ще дойде и тук?
— Със сигурност знам, че има намерение да дойде в Грейстоун Аби — отвърна Хари. — Всъщност останах с впечатлението, че е планирал да остане в Англия. Писа ми, че твърде дълго е отсъствал от именията си.
Той ме погледна и с мъка потисна въздишката си. Огледах с тревога приятното светло и топло помещение. Беше прекрасно да живея в Ламбърн, но дълбоко в себе си знаех, че няма да е за дълго.
— Ако Ейдриън желае да се разведе, аз, разбира се, ще дам съгласието си — казах на Хари. — Но никога няма да се върна в дома на вуйчо си. Хари, ти трябва непременно да откриеш Пади. Направи го заради мен. Така ще мога да живея с него.
Хари явно не споделяше мнението ми.
— Ейдриън няма да се разведе, Кейт. Помисли си какъв скандал ще се вдигне!
— Ако лейди Мери наистина го обича, няма да я е грижа за скандала — възразих аз.
Хари поклати глава.
— Лейди Мери няма значение — обясни той. — Ейдриън няма да се разведе.
Може би е свързано с желанието му да се занимава с политика, помислих си. Може би разводът щеше да опетни доброто му име и затова беше недопустим.
Цяла зима бях размишлявала над проблема и сега споменах второто решение, което беше възможно.