Този път Ейдриън вдигна само едната си вежда. Косата му блестеше от сиянието на огъня, както беше блестяла косата на Хари, но той не будеше у мен безгрижието и задоволството, които ме обземаха в присъствието на Хари.
Когато Ейдриън заговори отново, гласът му прозвуча доста по-рязко:
— Както управителят ми, така и брат ми се постараха да ме убедят, че ти не си участвала в мръсния план на Шарлууд и си станала жертва на интригите му също като мен.
Значи аз също трябваше да се опитам да го убедя!
— Вярно е, аз нямах и понятие какво е замислил вуйчо Мартин. Ако знаех, никога, никога нямаше да тръгна с вас. Но… — Усетих, че се изчервих. Досега издържах на погледа му, но не можех повече. Сведох виновно очи, неспособна да понеса присъдата на коравите сиви очи.
— Но… — подсети ме той — не гневно, само любопитно.
Вече нищо не можеше да ме спре.
— Трябваше да откажа да се омъжа за вас. Беше проява на страхливост от моя страна да се поддам на натиска на вуйчо си. Това е моята вина и се разкайвам за стореното. Вече казах, че ще направя всичко, което желаете… — Лицето ми стана тъмночервено, защото си припомних какво беше станало след тези думи, и вдигнах глава, за да видя дали и той помни. Изражението му беше сериозно.
Продължих забързано:
— Ако желаете анулиране на брака, аз ще направя всичко, за да ви помогна.
— Ако реша да обявя брака ни за невалиден, ти ще се върнеш ли при Шарлууд?
— Никога! — Гласът ми затрепери издайнически. Преглътнах и се постарах да говоря спокойно и разумно. — Дълго размишлявах. Знам, че притежавате много къщи. Може би се нуждаете от икономка? — Тази идея ми беше хрумнала само преди два дни, но ми се струваше изключително подходяща.
— Значи ли това, че искаш да прекараш живота си като икономка? — попита невярващо Ейдриън.
— Мисис Ноак ме научи да готвя — отговорих със законна гордост. — Цяла зима я наблюдавах как работи и съм сигурна, че ще се справя.
— Кейт, твоят дядо е бил виконт. Не е нужно да се учиш да готвиш.
Той не ме разбираше. Мисля, че не го и очаквах.
— Мога също да потърся Пади О’Грейди, стария коняр на татко, и да остана при него. Той ме познава от раждането ми.
— Но ти не можеш да живееш с един коняр — отвърна нетърпеливо Ейдриън.
— Пади е много повече от това — възразих. — Той беше като член на семейството.
На устата му се изписа корава линия.
— Ако решим да анулираме този брак, ще се погрижа да имаш достатъчно пари, за да водиш собствено домакинство и да живееш, както ти харесва.
— Не мога да взема парите ви — отговорих аз и бях напълно сериозна.
Мистър Ноак се появи на входа и възвести:
— Милейди, обедът е сервиран. В трапезарията.
— Благодаря, мистър Ноак.
Когато излязохме от библиотеката, Ейдриън попита любопитно:
— Защо Ноак сметна за необходимо да подчертае така силно думата „трапезария“?
Нямаше смисъл да го лъжа.
— Обикновено се храня в кухнята. Но мисис Ноак не престана да ме укорява, че се държа неподобаващо.
Всички допълнителни дъски от голямата маса в трапезарията бяха махнати още преди месеци и двамата с Ейдриън седяхме недалеч един от друг. Помежду ни беше блещукащата махагонова повърхност на масата. Мистър Ноак донесе супа от полска опашка, но аз можах да преглътна само една лъжица, тъй като стомахът ми се бунтуваше.
Ейдриън почти беше изял супата си, когато мистър Ноак, който стоеше до стената и чакаше да вземе чиниите за супа и да сервира следващото ястие, проговори с подчертана мекота:
— Милейди, мисис Ноак ще се ядоса много, като види, че не сте си изяли супата.
Ейдриън вдигна глава.
— Много съжалявам, мистър Ноак — отговорих. — Но просто нямам апетит.
— Ноак, всеки път ли следите дали дамата на къщата се храни добре? — попита меко Ейдриън.
Старецът го погледна развеселено.
— Извинете ме, милорд. Не исках да се намесвам. Но работата е там, че милейди почти цяла седмица страда от липса на апетит и ние… — Той остави изречението недовършено.
— Вие никога не се намесвате, където не трябва, мистър Ноак — отговорих твърдо. — Ще се опитам да изям супата. Знам, че е много вкусна. — И за да му покажа добрата си воля, погълнах бързо няколко лъжици.
Остатъкът от обеда премина много приятно и аз през цялото време се стараех да си похапвам солидно от поднасяните ястия, за да умиротворя мисис Ноак. Задавах на Ейдриън въпроси за френския заем и той ми отговаряше с готовност, която помнех от първата половина на катастрофалния ни излет, преди да се счупи оста. За известно време дори забравих, че той вероятно ме мразеше.