Спомних си този факт, когато седнахме отново в библиотеката и се погледнахме.
— Кейт, не е лесно да се постигне анулиране на брака.
— Аз съм готова да се закълна, че вуйчо ми направи всичко това, за да ви унижи — отговорих твърдо.
Брадичката му се опъна.
— Проклет да бъда, ако позволя светът да узнае, че Шарлууд ме е подмамил в най-стария капан на света.
— Прав сте — прошепнах замислено аз. — За всички ни ще бъде неловко. Но може би е по-добре да го изтърпим и да приключим веднъж завинаги. Ще понесете ли да живеете до края на дните си с жена, която не обичате?
Мълчание. Кадифените завеси бяха вдигнати, слънчевите лъчи падаха косо през старите прозорци и се събираха върху износения персийски килим. Наблюдавах напрегнато прашинките, които танцуваха на светлото сияние.
Изведнъж Ейдриън се изправи пред мен, хвана брадичката ми и вдигна лицето ми към своето. Бях безкрайно изненадана, когато усетих мазоли на аристократичните му ръце.
— Ти си или невероятно наивна, или си най-добрата артистка, която някога съм срещал — проговори тихо той.
Не можах да удържа гнева си. Извърнах се рязко и той ме пусна. Отстъпих няколко крачки назад и го погледнах с цялата злоба, на която бях способна.
— Не съм нито едното, нито другото! — извиках възбудено аз.
— Наистина ли?
— Наистина! Не съм!
Той ме погледна изпитателно и кимна.
— Добре. Тогава да отидем в оборите, за да ми покажеш Елза.
Начинът, по който смени темата, беше, меко казано, объркващ, но се зарадвах, че ме покани да отидем в обора. Облякох зимния си костюм за езда, а той се уви в дебелата пелерина и се запътихме към обора.
Слънцето беше затоплило въздуха, докато бяхме обядвали, и аз веднага подложих лицето си на топлите лъчи. Единственият шум беше скърцането на ботушите ни по чакъла на алеята.
Щом се изправихме пред бокса на Елза, Ейдриън извика името й с необикновено мек и нежен глас.
— Е, как си, моето момиче? — попита с обич той. — Ела тук и ме поздрави.
Кобилата го позна. Вдигна глава, наостри уши, после бавно се обърна и закрачи към него с протегната шия и мек поглед. Изцвили тихичко и потърка муцуна в рамото му. Той протегна ръка и нежно поглади бялата звезда на челото й.
Мисля, че това беше мигът, когато се влюбих в него.
— Изглежда прекрасно — прошепна след малко Ейдриън, обърнат към мен.
Той нахлузи през главата й дългото въже, стегна го и я изведе от бокса. Слънцето направи тъмната й зимна грива още по-блестяща. Ейдриън ме погледна подканващо.
— Искам да видя как си я обучила — помоли той.
— Отивам да донеса седлото, милейди — предложи Уил, преди да мога да отговоря, и се втурна към стаичката, докато ние с Ейдриън стояхме един до друг насред двора и наблюдавахме кобилата.
Помилвах грациозно извитата й шия и попитах:
— На колко години беше, когато я купихте?
— Тя на четири, а аз на четиринадесет — отвърна с усмивка Ейдриън. — Няколко пъти беше излизала на състезание в Нюмаркет без особен успех, затова я купих евтино. Ако си спомням добре, дадох за нея половината от половингодишната си издръжка.
— Тялото й е съвършено оформено — казах аз. — Не се ли опитахте да я използвате за разплод?
— О, разбира се. Роди две мъртви жребчета и се отказах да правя повече опити, защото не исках да я мъча.
— Не помислихте ли да я вземете в Испания?
— Не и моето малко момиче — отговори той с тон, в който се смесваха веселие и привързаност. — Трябва да знаеш, че тя не е истински кон. Тя е принцеса в образа на кон.
Не можах да не се засмея. Той беше намерил най-подходящата характеристика за Елза.
Уил пристигна със седлото ми и го сложи на гърба на Елза. Когато усети тежестта, тя наостри уши, но веднага ги отпусна, когато успокоително цъкнах с език.
— Не можех да я изложа на трудностите и опасностите на кавалерийския живот — обясни Ейдриън, — но сърцето не ми позволяваше да я продам на някой безразсъден ловец на лисици. Затова я изпратих в Ламбърн. Знам, че беше твърде млада, за да прекара живота си в обора, но не намерих друга възможност.
Докато говорехме, Уил беше затегнал ремъците на седлото и сега каза:
— Готова е, милейди.
Ейдриън хвърли бърз поглед към стълбичката, която аз почти не използвах, макар че Елза беше висока поне шестнадесет разтега. Пъхнах лявото си стъпало в стремето и се метнах на седлото. Насочих Елза към заграденото място и Ейдриън ме последва, като непринудено бъбреше с Уил.
Както винаги, започнах упражненията с широки стъпки при отпусната юзда, за да раздвижа мускулите на Елза. После преминахме към препускане в тръс. Описахме няколко кръга на двете страни и след около четвърт час започнах да ги стеснявам.