— В клюкарската страница има една интересна бележка.
Нетърпеливо затропах с обувки по килима.
— Имаш ли намерение да ми кажеш за какво се отнася или ще продължаваш да седиш насреща ми и да се хилиш?
— Но аз не се хиля — възрази възмутено той.
— Напротив, точно това правиш.
— Не е така.
Затворих очи и безмълвно преброих до десет. На осем чух шумолене на хартия. Когато отворих очи, Хари стоеше до креслото ми с изрезка от вестник в ръка. Един поглед ми беше достатъчен, за да разбера, че е от „Морнинг пост“. Посегнах към изрезката и се наведох над нея.
„Интересната бележка“, както бе казал Хари, беше на първо място в клюкарската страница.
Къде ли е скрита съпругата на един от нашите почтени лордове, който наскоро се завърна от чужбина? Дали пък слуховете за развод не почиват върху факти? И ако да, какво ще стане тогава с политическата му кариера?
— Майчице мила! — Подадох му гнусната бележка. — Брат ти сигурно е бесен от гняв?
— Бушува — отвърна Хари и се отпусна отново в креслото си, след което протегна крака към топлината на огъня. — Ейдриън не понася, когато трябва да действа под натиск, а Шарлууд вече два пъти го поставя в това положение.
— Смяташ ли, че това е работа на Шарлууд? — попитах и посочих бележката.
— На кого другиго? Ти как мислиш?
— Вероятно си прав — отговорих потиснато.
— Посъветвах Ейдриън да покаже съпругата си на цялото общество, за да направи брака ви достоверен — обясни Хари. — Това е единствената възможност да си отмъсти на онзи негодник. — Моят девер изглеждаше много доволен от себе си. — Брат ми най-сетне трябва да признае, че съм прав.
— Какво по-точно му каза? — попитах бавно.
— Ейдриън трябва да стори всичко възможно, за да убеди хората, че има щастлив брак, Кейт. В крайна сметка няма причина, поради която с Ейдриън да не можете да живеете заедно. Млади сте, не сте грозни и споделяте страстта към конете. — Той ме погледна с ангелска усмивка. — Какво би могло да попречи на щастието ви?
Тази наистина гигантска по размерите си безчувственост ме накара да загубя ума и дума. Явно Хари разтълкува правилно израза на лицето ми, защото махна многозначително с ръка.
— Кейт, трябва най-после да слезеш от високото седло на земята. Като казах това, мислех по-скоро за теб, отколкото за Ейдриън. Ти си тази, която се нуждае от дом.
Отворих уста да отговоря, но той поклати глава и не ми позволи.
— Избий си от главата, че би могла да живееш под един покрив с онзи стар ирландски коняр. Това е невъзможно. Ти си дама, а дамите не съжителстват с коняри. Животът с Ейдриън ще бъде много по-добър за теб.
Изчаках да видя дали е свършил и попитах:
— За мен може би наистина е по-добре, но какво ще кажеш за Ейдриън? Нямам намерение да го окова завинаги в един принудителен брак.
— Нищо по-добро не може да му се случи — гласеше краткият коментар на Хари. — Ти му подхождаш много повече от онази досадна лейди Мери.
Според мен това беше повече от съмнително, но беше много мило от страна на Хари да ми го каже. Взех вестника от ръката му и прочетох бележката още веднъж.
— Вярно ли е, че разводът би застрашил политическата кариера на брат ти? — попитах.
— Да, категорично.
— Но мъжете винаги имат любовници — възразих. — Даже херцог Уелингтън има любовница! Това изобщо не вреди на политическата му кариера?
— Кейт, Уелингтън няма да се разведе. Любовниците са едно, разводите съвсем друго.
Хвана ме яд на обществото, в което живеехме.
— И това ако не е лицемерие, тогава…
— Разбира се, че е лицемерие — съгласи се с готовност Хари. — Но не можем да го променим, Кейт. Ти си длъжна да останеш омъжена за Ейдриън, за да не му навредиш.
Смръщих чело, облегнах се назад и се загледах в пламъците. След кратко мълчание Хари заговори окуражително:
— Помисли малко, Кейт! Ако си останем роднини, ще ни бъде много по-лесно да изясним обстоятелствата около смъртта на баща ти. Като съпруга на Ейдриън ти ще си винаги близо до мен. Обаче ако настояваш за развод, няма да мога да те посещавам.
Прехапах устни.
— Мисля, че си прав — проговорих едва чуто.
— Вероятно Ейдриън ще те посети още утре — продължи Хари. — Затова сметнах, че е по-добре да те подготвя за онова, което ще ти каже.
— Ти си твърде съобразителен млад мъж, Хари — похвалих го.
— Само не се поддавай на униние, Кейт — проговори предупредително той. — Ейдриън е чудесен човек. Опасенията ти са напълно необосновани. Няма да намериш друг мъж, с когото да се чувстваш така добре.