Цяла нощ не можах да заспя. Разумът ми се въртеше в кръг отново и отново като куче, решило да улови опашката си.
Ейдриън е чудесен, и аз искам да остана негова жена.
Ако той консумира брака и ме намрази, ще се чувствам отвратително.
Той вече обича друга. Лейди Мери, идеалът за съвършенство.
Не знам как да се държа като графиня. Непрекъснато ще го поставям в неловко положение.
Може би ще успея да го накарам да ме обикне.
Ейдриън е чудесен човек, и аз искам да остана негова жена.
Вярвам, разбирате, че упражнението не мина кой знае колко успешно. На сутринта очите ми бяха обградени с черни кръгове. Можете да си представите коментарите на мисис и мистър Ноак.
Небето беше забулено с ниски сиви облаци. Въздухът миришеше на сняг. Ейдриън надали ще дойде в такова време, помислих си и реших да се заровя в библиотеката и да се съсредоточа върху „Благосъстоянието на нациите“. Бях прочела само една страница, когато той влезе.
Палтото му беше посипано със сняг, топящите се снежинки блещукаха като диаманти върху гладко изчетканата коса. Погледнах го над ръба на книгата, но не казах нито дума.
Мистър Ноак пое палтото му и попита дали да донесе чай, или може би пунш с ром.
— Засега не, Ноак — отговори Ейдриън. — Искам да остана насаме с милейди. Трябва да обсъдим нещо важно.
— Разбира се, милорд. — Старецът говореше почтително, не както разговаряше с мен.
След като вратата се затвори зад мистър Ноак, Ейдриън пристъпи към огъня и протегна ръце към топлината.
— Заваля сняг — каза той.
— Да.
Ейдриън въздъхна, обърна се към мен и ме погледна.
— Кейт, боя се, че трябва да запазим брака си.
Върховете на влажната му коса, затоплени от огъня, се бяха разпилели като перушина. Затворих бавно книгата си.
— И защо? — попитах.
Ейдриън вдигна вежди.
— Мислех, че вчера Хари е долетял при теб с броя на „Морнинг пост“.
— Да, показа ми го.
Веждите му се вдигнаха още по-високо.
— Тогава би трябвало да си разбрала. В интерес и на двама ни е да запазим брака си. Да говорим честно, скъпа моя: ти не знаеш къде ще отидеш, а аз не искам да изглеждам като идиот в очите на всичките си приятели.
Как копнеех да го погледна! Но се страхувах, че той ще прочете това желание в очите ми, и сведох глава.
— Не искам да се тревожите за моето благополучие, милорд — проговорих сковано. — Бъдете уверен, че съм напълно в състояние да се грижа сама за себе си.
— Това съвсем не отговаря на впечатлението, с което останах в гостилницата на Лъстър — възрази той.
Вдигнах рязко глава и го погледнах смаяно. Изправих се като свещ, без да докосвам с гърба си креслото, и попитах:
— Какво искате да кажете с тази забележка?
Сивите очи ме гледаха спокойно.
— Искам да кажа, че ти се страхуваш до смърт от Шарлууд. Затова се съгласих да се оженя за теб, Кейт. Само един безчувствен мъж би те поверил отново във властта му.
Сякаш някой ме удари по главата.
— А аз си мислех, че сте убеден в съучастничеството ми — претворих задавено.
— Дори ако си била съучастница, направила си го само от страх — отговори той и след кратка пауза попита: — Какво ти е сторил този човек, Кейт?
Притиснах ръце към пламтящите си бузи.
— Нищо не ми е сторил! Не се страхувам от него. Не беше нужно да се жените за мен заради това. Аз съм напълно в състояние да се грижа за себе си.
— Да, разбира се, затова предпочете да работиш като икономка, когато те попитах дали ще се върнеш при вуйчо си — отговори спокойно той.
— Не мога да го понасям — признах аз през здраво стиснати зъби. — Но не ме е страх от него.
Този път Ейдриън вдигна и двете си вежди в знак на неверие.
Бях толкова възбудена, че скочих, и книгата, която бях забравила в скута си, падна на пода. Наведох се да я взема и когато се изправих, Ейдриън протегна ръка и я взе от ръцете ми.
— Какво четеш?
Погледнах жилестата ръка с дълги пръсти, от която се излъчваше властност, и бавно му подадох книгата.
— Адам Смит? — проговори учудено той и ме погледна. — Разбираш ли за какво става дума?
— Не — отговорих и още по-здраво стиснах зъби. — Седя си и плъзгам поглед по редовете.
Ейдриън се усмихна развеселено.
— Съжалявам. Не исках да те обидя, Кейт. Работата е там, че не бях виждал нито една млада дама, която да се интересува от национална икономика.
— Не намерих нито един роман в библиотеката — защитих се аз.
Сега вече Ейдриън се засмя.
— Казах, че съжалявам.
— Не обичам да се държат към мен снизходително — обясних спокойно.
Веселостта изчезна от лицето му и то стана замислено.
— Ще го запомня.
Реших, че е дошло времето да поговорим откровено.