— Преди да продължим дискусията, милорд, искам да изясним някои неща — започнах аз.
Ейдриън се облегна на топлия перваз на камината и скръсти ръце на гърдите си.
— Слушам те — промълви той и склони глава.
Не смеейки да го погледна, се взрях в килима. Избледнялата розово-синя повърхност беше осеяна с изгорени места, защото искрите от камината често улучваха меката стара вълна.
— Трябва да ви кажа, че нямам и понятие какво се иска от една графиня — започнах смело. — Това е причината, поради която вуйчо ме принуди да се омъжа за вас. Той знае, че дъщерята на един… — преглътнах и се принудих да произнеса думите — … на един ирландски авантюрист… — затворих очи и безмълвно помолих татко за извинение, след което продължих: — … ще унищожи веднъж завинаги политическите ви амбиции. — Бързо вдигнах глава, за да уловя реакцията му, но изражението му беше неразгадаемо. Погледът ми се устреми отново към килима. — Нямам представа как трябва да се държи съпругата на човек като вас. — Гласът ми звучеше все по-уверено. — Не знам как да ръководя домакинството на Грейстоун Аби. Деветте месеца в Ламбърн бяха най-дългият период, който съм прекарала на едно място. Дотогава домът ми се състоеше от поредица наети квартири. — Вдигнах глава и си заповядах да срещна погледа му. — Милорд, аз не съм подходяща за ваша съпруга. Мисля, че най-добре е да се разведете с мен.
Беше ми доста трудно да произнеса тази реч, тъй като имах чувството, че предавам баща си, но бях лежала будна цяла нощ и знаех, че думите трябва да бъдат казани.
Тъй като мълчанието на Ейдриън късаше нервите ми, заговорих отново:
— Прав сте, като казвате, че не мога да понасям вуйчо си, но се лъжете, като смятате, че нямам къде да отида. Ако откриете къде се намира в момента Пади О’Грейди, ще мога да живея при него и ще има кой да се грижи за мен.
Когато най-сетне заговори, Ейдриън го направи съвсем тихо.
— Кейт, ужасно съжалявам, че не съм познавал баща ти. Той те е научил не само да седиш безупречно на седлото, но и да бъдеш искрена и честна. Сигурно е бил великолепен човек.
Лицето му се разми пред очите ми. Стиснах юмруци и си заповядах да се овладея.
— Такъв беше — отговорих натъртено.
— Всичко, което ми каза досега, е вярно, Кейт — продължи все така меко Ейдриън, — но забрави нещо много важно.
— И кое е то? — Не смеех да примигна, защото сълзите ми всеки момент щяха да потекат. Затова държах очите си широко отворени.
— Не знаеш много неща, но можеш да ги научиш.
Не издържах и затворих очи. Слава богу, не заплаках.
— Каза ми, че можеш да работиш като икономка — продължи той. — Излъга ли ме?
— Разбира се, че не! Знам, че ще се справя.
— Е, да си графиня е много по-лесно, отколкото да си икономка в голяма къща.
Погледнах го несигурно. Той се отблъсна от камината и протегна ръка.
— Ела при мен — проговори тихо той.
Сърцето ми заби като безумно. Направих една крачка към него и спрях. Той ме чакаше с протегната ръка.
Направих още една крачка, после още една, докато бях достатъчно близо, за да сложа ръката си в неговата. Пръстите, учудващо корави и грапави, се сключиха около моите. Той ме привлече към себе си, по-близо, още по-близо, докато се опрях на гърдите му. Кожата му миришеше на слънце. Поех дълбоко замайващия аромат и потреперих.
— Погледни ме — помоли той.
Вдигнах глава и видях как устата му се приближава към моята.
Този път в целувката нямаше гняв. Устните му бяха топли и меки, не корави и настойчиви, и въздействието им беше опустошително. Отметнах глава назад, за да се насладя на замайващото усещане, и тялото ми се повдигна към неговото. Секундите минаваха и светът се въртеше около мен все по-силно. Усещах топлината на огъня по краката си, усещах как дългите му пръсти притискаха талията ми, за да ме притеглят към тялото му. Отговорих на целувката с цялото си сърце и изпитах неописуемо блаженство.
Когато Ейдриън вдигна глава и отпусна ръце, изпитах отчаяние, но когато разумът ми отново заработи и се сетих, че се намирам в библиотеката на Ламбърн, че в камината гори огън, а старите Ноак чакат в кухнята, че мъжът, който ме бе целувал с такава страст, се е оженил за мен против волята си, изведнъж изпитах вледеняващ страх.
Отдръпнах се. Вдигнах ръка към устата си, сякаш трябваше да я запазя от погледа му. Не се учудих, че ръката ми трепери. Беше ме страх да го погледна, не исках той да си помисли, че съм леко момиче, както ме бе нарекъл преди време.
— Няма от какво да се страхуваш, Кейт — проговори меко той. Гласът му звучеше по-дрезгаво от обикновено, но в тона му нямаше и следа от презрение. Погледнах го любопитно.