Една непокорна къдрица беше паднала на челото му. Очите му, полускрити под дългите мигли, изглеждаха съвсем светли.
— Не ме гледай така, мила. Обещавам, че никога повече няма да се държа зле с теб.
Макар че изпитвах силно желание да се озова отново в прегръдките му, усетих и нещо като облекчение. Предпочитах да се контролирам и знаех, че ще се издам веднага щом той ме докосне.
— Седни, Кейт — помоли той. — Трябва да поговорим.
Кимнах послушно. Направих няколко крачки към креслото и се отпуснах тежко на меката седалка. Ейдриън седна насреща ми. Когато Ейдриън седеше в креслото, то изглеждаше много по-малко, отколкото когато в него седеше Хари. Той нетърпеливо зарови пръсти в косата си и приглади назад опърничавите къдрици.
— След два дни ще се преселиш в Грейстоун Аби — заговори той. — Там ще останем достатъчно дълго, за да научиш всички неща, които трябва да знае моята графиня — и съм сигурен, че ще се справиш бързо. В началото на сезона ще заминем за Лондон и веднъж завинаги ще затворим устата на клюкарите.
— Мислех, че искате да говорите с мен — отбелязах кротко. — Но досега чух само заповеди.
Ейдриън присви очи.
— Казах ли нещо, с което не си съгласна? — Тонът му беше учтив, даже прекалено учтив.
— Щеше да ми бъде по-приятно, ако ме бяхте попитали — обясних. — Не ми харесва, когато ме командват.
Гордеех се със себе си. Гласът ми звучеше спокойно и хладно. Той не можеше да заподозре, че изпитвах смъртен страх. Но трябваше още от самото начало да изясня нещата между нас. Нямах намерение да танцувам по свирката му. Бях твърде горда, за да се подчинявам на когото и да било.
Между нас се възцари мълчание и аз нямах намерение да го прекъсна първа. Накрая Ейдриън ме погледна и попита:
— Имаш ли нещо против вдругиден да се преселиш в Грейстоун Аби? — Този път тонът му беше абсолютно вежлив, изразът на лицето също.
— Не е чудно, че постигате всичко, което поискате, милорд — извиках с искрено възхищение. — Никой не би разбрал по израза на лицето ви, че пръстите ви сърбят да ме стиснете за гушата.
Ейдриън избухна в смях.
— Наистина ме засърбяха пръстите да направя нещо с теб — отвърна той, — но съвсем не възнамерявам да те убия.
Реагирах непряко на тази забележка.
— Истински ли ще бъде бракът ни?
— Мисля, че вече говорихме за това.
Погледът ми отново потърси убежище в килима. Чувствах се неловко и се срамувах да задавам въпроси, но трябваше да зная отговора.
— Искам да кажа… ще бъдем ли наистина мъж и жена? — Той не отговори и аз попитах направо: — Ще… ще спим ли заедно?
— Да.
— Ах…
— Неприятна ли ти е тази представа?
— Още не знам.
— Щом заживеем под един покрив, Кейт, целият свят ще ни смята за истински съпрузи. Ако имаш сериозни възражения срещу брачното легло, най-добре е да ми ги кажеш още днес.
— Сигурен ли сте, че не ви трябва икономка?
— Съвсем сигурен. — Този човек се забавляваше с мен! След целувката знаеше много добре, че съм готова да споделя леглото му. Сигурно точно затова ме беше целунал.
Вдигнах поглед от килима и произнесох с цялото достойнство, което имах на разположение:
— Тогава ще бъда ваша жена, милорд.
— Благодаря ти. — Ейдриън, който изглеждаше потънал в мислите си, разтърси глава и стана. — По-добре да се върна в Грейстоун, преди тази снежна виелица да се превърне в страшна буря. — Той се изправи, отиде до вратата и повика мистър Ноак.
Хукнах след него.
— Няма ли първо да хапнете нещо, милорд?
Мистър Ноак донесе дебелото палто.
— Нямам време, Кейт — каза Ейдриън, облече палтото и го закопча догоре. Обърна се към Ноак и каза: — Сам ще отида до обора, Ноак, не е нужно да ме придружавате.
— Както кажете, милорд — отговори старецът.
Ейдриън тръгна към вратата, аз вървях по петите му. Снегът се усилваше. Отворих уста, за да го помоля да остане, но веднага я затворих.
— В четвъртък ще ти изпратя екипажа — каза ми той на сбогуване.
— Не обичам каретите — намръщих се аз.
— В нея ще подредят багажа ти. Ти ще яздиш Елза.
Лицето ми се разведри.
— Наистина ли мога да взема Елза в Грейстоун?
— Наистина.
— Твърде е студено, за да изминете дългото разстояние на гърба на коня, милейди — намеси се неодобрително мистър Ноак.
Нито Ейдриън, нито аз му обърнахме внимание.
— До четвъртък — каза той и излезе навън.
— До четвъртък — изпратих го с усмивка.
8
В четвъртък сутринта дойде да ме вземе не Ейдриън, а Хари. Седнахме да изпием по чаша чай в библиотеката, докато напоят конете и натоварят жалкия ми багаж в каретата. Когато всичко беше готово, излязохме да се сбогуваме пред къщата. Целунах мисис Ноак и тя се разплака. Очите на мистър Ноак също заблестяха подозрително. И той получи целувка.