Беше ми невъзможно да им кажа какво означаваха за мен. Те ми дариха доброта и закрила в един период от живота ми, когато спешно се нуждаех и от двете.
— Никога няма да забравя какво сторихте за мен — прошепнах трогнато. — Обичам и двама ви и няма да престана да ви посещавам — обещах.
Мистър Ноак издуха силно носа си, а мисис Ноак каза:
— Бог да ви благослови, детенце.
Ограничих се с кимване, защото ме беше страх, че ако кажа още само една дума, ще избухна в сълзи. Обърнах се, метнах се на гърба на Елза и препуснах по входната алея. Хари ме последва също на кон, след него потегли колата. Обърнах се още веднъж, преди да завием, и видях, че двамата старци продължават да стоят на студа. Махнах им и продължих по пътя.
При всеки друг случай щях да се наслаждавам на петнадесетте мили препускане до Грейстоун Аби, но днес бях твърде развълнувана, за да обърна внимание на зимната гледка. Хари непрестанно бъбреше и вероятно съм му отговаряла, но и до днес нямам представа за какво сме говорили.
Грейстоун Аби се намира на няколко мили от Нюбъри. Вече бях ходила в града, но никога не бях виждала дома на граф Грейстоун. Ала тъй като познавах достатъчно господарски къщи, мислех, че съм подготвена за онова, което ме очаква.
Минахме през високата порта и навлязохме в широка входна алея, обградена от великолепни стари кестени. С изключение на кестените, алеята не се отличаваше от онези, които вече бях виждала. Скоро се появи и могъщата стара постройка, която също не изглеждаше много по-различно от провинциалните имения на богатите благородници, на които татко се опитваше да продава конете си.
Онова, което отличаваше тази къща от другите и което веднага привлече вниманието ми, бяха събралите се пред стълбището хора.
— Всемогъщи боже! — пошепна страхопочтително Хари. — Ейдриън те посреща с почести, Кейт. Събрал е целия домашен персонал да те поздрави.
На двора имаше повече от петдесет души.
— Всички тези хора работят тук? — повторих не разбиращо.
Хари вдигна рамене.
— Така трябва, Кейт.
Бяхме стигнали до завоя на алеята и аз видях как един млад мъж се втурна към къщата. Преди да спрем пред парадното стълбище, господарят на дома излезе от голямата врата. Персоналът му направи място и той слезе тържествено по стълбите, за да ни поздрави.
— Добре си го измислил, Ейдриън — промърмори одобрително Хари и скочи от коня си.
Преметнах левия си крак през гърба на Елза и се задържах с две ръце в равновесно положение, измъкнах десния си крак от стремето и се спуснах на земята. Доста дълга церемония, но както Ейдриън, така и Хари имаха достатъчно разум да не ми предложат помощта си.
— Уолтърс настоя да организираме посрещане — обясни Ейдриън, обърнат към мен, и допълни: — Уолтърс е нашият иконом. Ела да те представя.
Тръгнах редом с него към стълбището, като през цялото време усещах колко съм дребна и крехка. Той стърчеше до мен като великан, а от всички страни бяхме заобиколени от прислужници.
— Искам да представя всички ви на съпругата си, новата графиня Грейстоун — заговори Ейдриън, без да повишава глас. Въпреки това го чуха и хората, които стояха най-далече.
Един мъж в напреднала възраст, но с очевидно съзнание за собственото си достойнство, излезе напред и заговори с отмерен глас:
— Персоналът ви поздравява с добре дошла в Грейстоун Аби, милейди. — Веднага изпитах уважение към него: той изобщо не трепна при вида на скандалната ми пола за езда.
— Благодаря ви, Уолтърс — отговорих сърдечно и понеже веднага бях забелязала червения му нос, добавих: — Предлагам да влезем всички вътре, за да ми представите всеки член на персонала поотделно. Днес е адски студено.
— Всички ли, милейди? — попита смаяно Уолтърс.
— Но, разбира се.
Чух кратък смях някъде отдясно и отвисоко.
— Чухте какво каза милейди — потвърди Ейдриън, хвърли бърз поглед към стълпилите се наоколо прислужници и допълни: — Най-добре е първо да влезе персоналът.
Мъжете и жените се разбързаха към вратата и много скоро всички бяха вътре. Ейдриън, Хари и аз влязохме последни. Хвърлих бърз поглед към голямата зала на новия си дом и едва не зяпнах от учудване, когато открих, че се намирам в къща, която много прилича на средновековно абатство.
— Наистина ли живеете тук? — попитах Ейдриън, съзнавайки, че очите ми са станали огромни от учудване.
— Помещенията за членовете на семейството се намират на първия етаж — отговори той и допълни: — По-късно ще ти обясня всичко. — Жестът му, насочен към таваните и арките над вратите, беше красноречив.