— Аз никога не съм чувствал тази къща като своя дом — обясни тихо той.
Спомних си какво ми беше разказал Хари за детството на двамата братя и сестрата и се опитах да променя темата.
На втория етаж бяха спалните и аз изпитах безкрайно облекчение, като видях, че архитектът Адам не беше сложил печата си и върху тези помещения.
— Дядо беше на мнение, че е дал достатъчно пари за първия етаж — обясни Ейдриън. — За щастие.
Много скоро разбрах, че е прав. Мебелите в моята спалня не бяха тапицирани с шинц като в Ламбърн, а със синя и розова коприна, но въпреки елегантния си вид помещението беше удобно за живеене и уютно. До вратата към коридора видях още две врати, които Ейдриън отвори за мен. Първата беше към спалнята на господаря. Един бърз поглед остави у мен впечатление за мрачно, разпростряло се на широка повърхност, тъмнозелено, след което побързах да се върна в собствената си стая. Другата врата водеше в малка стая за преобличане, която беше обзаведена в същите красиви цветове като спалнята на графинята.
— Великолепна е — извиках искрено.
— Мама обзаведе тези помещения по свой вкус — обясни Ейдриън.
Вече ми беше направило впечатление колко мек ставаше тонът му, когато заговаряше за майка си.
— Кога почина майка ви, милорд? — попитах тихо.
— Когато бях на седем години. Отнесе я родилната треска. — Ейдриън говореше сдържано и не посмях да задавам още въпроси. Но тъй като самата аз бях загубила майка си на десет години, можех да разбера чувствата му.
Докато говорехме, вратата се отвори. Влязоха двама слуги в богато украсени ливреи и донесоха багажа ми. Оставиха куфарите на красивия килим в кремаво и бяло и се оттеглиха заднешком.
Ейдриън хвърли изненадан поглед към износените кожени куфари, впрочем само два на брой.
— Това ли е целият ти багаж?
— Никога не пътувам с много и излишен багаж — отговорих гордо аз.
— Велики боже, Кейт, аз имах повече багаж, когато бях в армията и воювах!
— Милорд, сигурна съм, че никога не ви се е налагало да носите сам багажа си — отговорих строго аз. — Когато бяхме на път с татко и Пади, носехме само по един куфар, за да не тежи на конете.
Сребърно русите вежди се събраха над носа.
— Доколкото си спомням, определих ти издръжка, за да си купиш съответното облекло. Крауфорд ми описа в сърцераздирателно писмо старите ти дрешки.
Ядосах се не на шега.
— Гардеробът ми е напълно в ред, милорд. Купих си някои допълнителни неща. Направих го само защото мистър Крауфорд ме убеди, че арендаторите ще си помислят нещо лошо за господаря си, като ме видят да се разхождам облечена по този начин.
— Крауфорд е бил напълно прав, но ми се струва, че не си приела добронамерения му съвет особено сериозно. Господи, Кейт, ти си невероятна! — Погледът му не се отделяше от двата стари куфара.
— Аз съм много сръчна в прибирането и подреждането на дрехите — възразих упорито. — Ще видите колко много неща съм побрала в двата куфара.
— Съмнявам се. — Той се обърна към мен: — Миналата година прекара доста време в Лондон. Какво стана с роклите, които носеше тогава?
Стояхме от двата края на красивия кобалтово син шезлонг, но аз му обърнах гръб и пристъпих към високия прозорец с атлазени завеси, за да видя гледката. Прозорецът гледаше към градината. През пролетта и лятото сигурно беше много красиво, но през зимата всичко изглеждаше голо и мъртво.
— Оставих ги в Лондон — отговорих тихо аз. — Те бяха купени с парите на вуйчо и реших, че не ги искате в дома си.
Мълчание. Когато усетих как силните му ръце обхванаха раменете ми, потреперих от изненада. Този грамаден мъж се движеше с учудваща гъвкавост. Той ме обърна, за да го погледна в очите.
— Била си напълно права — проговори съвсем тихо той.
Като си припомних безкрайните обиколки по магазините, които миналата пролет бяхме предприели с Луиза, почти си пожелах да бях задържала проклетите рокли. Освен това усещах дяволски силно ръцете му върху раменете си и се чувствах неловко.
Ейдриън ме пусна и рече:
— Ще повикам шивачка от Лондон. Ако не си подобаващо облечена, не можеш да посещаваш дори съседите ни.
Това обяснение повдигна настроението ми.
— Това би било чудесно — отговорих с благодарност. — Не можете да си представите колко уморително беше да обикалям магазините по Бонд стрийт. Сигурно съм пробвала повече от сто рокли!