— Утре ще ти представя Евклид, моя лузитански жребец — съобщи Ейдриън.
Отворих уста за отговор, но веднага я затворих. Мъжът ми седеше зад цяло море от гарнитури, поне на десет метра от мен.
— Цялата тази работа е смешна — чух се да казвам.
Ейдриън вдигна вежди. След бърз поглед към брат си Хари направи същото. Слугите ме погледнаха от местата си зад столовете. Пийнах още малко вино.
— Всяка вечер ли се храните по този начин? — попитах.
— А по какъв друг начин бихме могли да го правим? — отвърна учтиво Ейдриън.
— Вижте, щом сте принудени да се храните в това подобно на палат помещение, бихте могли поне да преместите столовете в единия край на масата. Гласът ми вече предрезгавя да се опитвам да се разбера с вас през цялата тази огромна маса.
— Не е възможно да си предрезгавяла, след като цяла вечер не си отвори устата, Кейт — засмя се Хари.
— То беше само защото не ми беше приятно да крещя на събеседниците си — отговорих с достойнство.
— По-скоро мисля, че посвети твърде много внимание на виното — настави Хари.
Погледнах го унищожително.
— Това изобщо не е вярно! Ако някой заслужава строг упрек, това си само ти, Хари. Ти буквално се наливаш с вино.
— Деца, деца! — намеси се предупредително Ейдриън.
Двамата с Хари като по команда обърнахме глави към него и гневно святкащите ни очи го накараха да се засмее.
— Милорд, ако продължавате да се перчите с тази физиономия на превъзходство, боя се, че ще бъда принудена да извърша нещо опасно.
Ейдриън наостри уши.
— И какво ще бъде то?
Отпих голяма глътка вино.
— Почакайте и ще видите.
— Най-добре е да й вземеш чашата, Ейдриън — проговори предупредително Хари.
Бях готова да го убия.
— Дамите пият вино — натъртих аз. — Виждала съм ги в Лондон.
— Да, но дамите изяждат вечерята си — възрази Ейдриън. — На празен стомах виното е по-скоро вредно.
— Когато пия вино, винаги ям много — защити се Хари.
Помислих малко.
— Чайните сладки! — извиках тържествуващо.
Ейдриън ме погледна слисано.
— Точно така — потвърди Хари. — Как мислиш, защо винаги се тъпчех със сладките на мисис Ноак? Само за да неутрализирам виното, което бях изпил.
Погледнах почти пълната си чиния.
— Но аз не съм гладна.
— Опитай — настоя Ейдриън.
Посегнах към вилицата си и хапнах малко месо. Една голяма ръка се протегна пред мен и взе чашата ми с вино. Извиках ядосано, обърнах се към прислужника и заповядах:
— Веднага оставете чашата на мястото й.
— Уолтърс ще ти донесе чаша хубава лимонада, Кейт — намеси се Ейдриън. — Тя ще излекува пресипналото ти гърло по-бързо от виното. А сега хапни още малко от пилето.
— Предател — изсъсках към прислужника и той се изчерви. Сведох глава и посветих вниманието си на яденето.
Но след малко не издържах.
— Все още съм на мнение, че това е смешно.
Ейдриън ме изненада със съгласието си.
— Ти си напълно права, Кейт. Ще заповядам от утре да нареждат масата другояче.
— Всички столове един до друг?
— Да, трябва да сме наблизо и да се чуваме и виждаме.
— Тук няма ли… няма ли семейна трапезария? — осведомих се аз. — Ясно ми е, че това помещение е много подходящо, когато идват гости, но е някак си… величествено… прекалено голямо за семейните вечери.
— Права си — повтори Ейдриън. — Може би ще заповядам да пристроят ново крило, предназначено само за семейството.
Погледнах го подозрително, но този път не забелязах развеселеното изражение, което ме вбесяваше. Лицето му беше напълно сериозно.
— Великолепна идея, Ейдриън — намеси се Хари. — Винаги съм мразил тази къща.
— Никой от нас не е бил щастлив в нея — съгласи се тъжно Ейдриън.
— Изядох си пилето — известих гордо аз.
Уолтърс ми донесе стомничка с лимонада. Слугите отсервираха чиниите ни и гарнитурите, които така и не опитах, и донесоха десерта, който днес беше торта с праскови. Изядох си цялото парче.
Беше почти осем, когато станах от масата и оставих господата с виното им. Бавно и предпазливо, крачка по крачка, отидох в салона и застанах пред великолепната камина от зелен мрамор, в която гореше буен огън. По някое време реших, че пред мен има две камини. Влезе един прислужник и попита дали да ми донесе нещо. Попитах го как се казва и откъде идва. Щеше да ми трябва много време, докато опозная всички от персонала, затова беше по-добре да започна веднага.