Името на момчето беше Джеймс. Разказа ми, че бил роден в едно от имението на Грейстоун. Тъкмо се бяхме заговорили за малките му братя и сестра, когато влязоха Ейдриън и Хари.
— Много бързо се върнахте — установих учудено аз.
— Не искахме да се чувстваш самотна — отвърна Хари и хвърли неодобрителен поглед към Джеймс.
— Водих извънредно интересен разговор с този момък — обясних високомерно аз. — Изобщо не бях самотна.
— По дяволите, Кейт — изсъска ядосано Хари. — Това не ти е Ламбърн. Не можеш да поддържаш приятелски отношения с цялата прислуга.
— Благодаря, Джеймс, това беше всичко — проговори тихо Ейдриън.
Джеймс излезе с израз на облекчение.
— Ти обиди чувствата му — обърнах се обвинително към Хари.
Младежът вдигна рамене.
— Какво ме е грижа?
— Аз подкрепям Кейт — намеси се със същия спокоен тон Ейдриън.
Погледнах го учудено. Погледът му беше втренчен в очите на Хари.
— Ние имаме задължения към хората, които зависят от нас — продължи той. — Искам да не забравяш, че големите привилегии носят със себе си голяма отговорност.
Лицето на Хари помрачня.
— Но, Ейдриън, аз не съм поискал да изхвърлиш онзи безделник!
— Внимавай какво говориш — предупреди го Ейдриън. — Намираш се в обществото на дама.
Огледах се да видя дамата.
— Той имаше предвид теб, Кейт — обясни със злобно задоволство Хари.
— Ах, така ли? — Почувствах се глупачка. За да скрия неловкостта си, приседнах на дивана и се загледах в пламъците.
— Какво би искала да правим сега, Кейт? — попита Ейдриън. — Играеш ли карти?
— Играя вист — отговорих, — но за него трябват четирима играчи. — Примигнах, за да проясня зрението си, но пламъците се раздвоиха. — Честно казано, милорд, в момента не бих могла да се съсредоточа върху картите. Малко ми се вие свят.
— Кейт, ти си замаяна от виното — установи развеселено Хари. — Изпи цели две чаши.
— Така ли смяташ? Чувството е доста приятно. Вероятно затова мъжете непрекъснато се наливат.
— Мисля, че си права — каза Ейдриън, пристъпи към мен, улови ръката ми и я постави върху своята. — Ела, Кейт — помоли тихо той. — Ще те отведа в стаята ти, за да си отпочинеш.
Не се възпротивих.
— Лека нощ, Хари — казах през рамо и мъжът ми ме поведе към стълбището.
Отговорът му ме последва през целия дълъг коридор. За момент се изкуших да избягам обратно в салона и да потърся закрила от Хари. Мъжът до мен не беше веселият млад брат, а съпругът, от когото не знаех какво да очаквам. Окуражих се със забележката му, че трябва да си отпочина, и щом стигнахме до вратата на стаята ми, му пожелах с доста твърд глас лека нощ.
За мое облекчение той не влезе, само каза:
— Ще ти изпратя някое момиче да ти помогне при събличането.
Не бях чак толкова пияна, че да не мога да се съблека сама, но ми беше приятно да усетя успокояващото присъствие на друга жена.
— Благодаря ви, милорд.
След пет минути се появи прислужничката, която ми беше помогнала в обличането. Името и беше Нел и докато изваждаше фуркетите от косата ми и сваляше роклята ми, бъбрехме непринудено за разни неща. Разказа ми, че била родена в Нюбъри и баща й бил ковач.
Най-после, облечена в мека нощница, се пъхнах в леглото си и Нел се оттегли. На излизане тя беше добавила дърва в огъня и аз се наслаждавах на топлината. В повечето пансиони, които познавах, огньовете угасваха най-късно в осем вечерта, но тук беше съвсем различно.
От съседната стая не се чуваше шум. Прегърнах възглавницата си и се унесох.
— Кейт, Кейт!
Някой викаше името ми и аз се опитах да си проправя път от уютния мек мрак на съня към опасната светлина.
— Кейт!
Отново този глас. Не настойчив, а равен, спокоен, свикнал да заповядва. Отворих очи и видях пред себе си Ейдриън. Примигнах, но фигурата му не изчезна.
— Вече си мислех, че няма да успея да те събудя — прошепна с усмивка той.
— Посъветвахте ме да се наспя добре — отговорих сърдито и се прозях. — Защо ме будите посред нощ?
— Още няма дванадесет, скъпа моя. Хората едва сега си лягат.
Надигнах се и се облегнах на възглавниците. Главата ми беше замаяна.
— Какво търсите тук?
Изведнъж забелязах, че мъжът ми беше по халат. Устните ми оформиха изненадано „О“.
Ейдриън приседна на края на леглото.
— Кейт, ако трябва да имаме истински брак, налага се да го направим.
Устните ми отново оформиха беззвучно „О“.
Той се усмихна и приглади падналата на челото ми къдрица. Усетих как пръстите му се плъзнаха по бузата ми.
— Не е лошо, че си малко замаяна от алкохола — рече тихо той. Гласът му беше мек; със същия глас беше говорил и на Елза. На масичката до леглото ми беше поставена свещ. Светлината подчертаваше високите му скули, остро изсечения нос и упоритата брадичка. Една светла къдрица, паднала на челото му, блестеше като старо злато. За първи път го виждах без вратовръзка и бях възхитена от силната гола шия.