— Следващия път ще бъде по-добре, Кейт — заговори след малко той и гласът му прозвуча съвсем нормално.
— Няма ли да боли? — попитах боязливо.
— Не, миличка. — Той притисна устни в косата ми. — Първия път винаги боли. Съжалявам.
В прегръдката му се чувствах толкова сигурна, толкова спокойна.
— И мъжете ли изпитват болка при първия път? — попитах сънливо.
— Не. — В гласа му звънеше смях, но нямах сили да протестирам.
— Това е непочтено — промърморих.
— Да, вероятно си права.
Исках да му кажа още нещо, но заспах, преди да съм намерила думите.
10
На следващата сутрин се събудих, когато в стаята влезе една от домашните прислужници и ми донесе на табла горещ шоколад и маслени сладки. В стаята беше топло и аз бях сама в голямото легло. Неясно си спомнях, че Ейдриън ме бе събудил през нощта, за да облека отново нощницата си, но незнайно защо очаквах, че той е останал при мен до сутринта. Облегнах се удобно на възглавниците и изпих шоколада си, докато момичето притуряше дърва в огъня. Попитах я колко е часът.
— Почти девет, милейди.
Едва не разсипах шоколада.
— Девет часът! Изключено! Никога не спя до девет.
Никой не би могъл да даде умен отговор на това глупаво изказване. Фактът си беше факт: бях спала до девет сутринта. Нищо чудно, че Ейдриън си беше отишъл. Хапнах от сладките и намерих, че не са по-лоши от тези на мисис Ноак. Докато закусвах, разпитах момичето и разбрах, че се казва Люси и е дъщеря на аптекар от Нюбъри, както и че има две по-големи сестри, едната омъжена, другата не.
Люси отиде до прозореца да вдигне завесите. Слънцето нахлу в просторната стая и описа златен кръг върху кремаво синия килим. Почувствах се освежена и във вените ми нахлу енергия, както пролетните сокове потичат в дърветата. Изпитах копнеж по чистия студен въздух навън, но само след миг се сетих, че трябва да започна живота си като графиня Грейстоун по подобаващ и достоен начин. Почувствах се като истинска благородна дама, когато се загърнах в топъл халат и слязох долу да поговоря с икономката.
Мисис Пилен имаше собствена дневна, която ми се стори много по-удобна от помещенията, които бях принудена да обитавам. Тя ме настани в дълбоко, отрупано с възглавници, кресло пред камината и изпрати една от прислужничките да донесе чай. После отпусна масивната си фигура в отсрещното кресло и ме изгледа учтиво изпитателно.
Усмихнах й се. Косата й беше черна като катран и без никакъв блясък, вероятно боядисана.
— Отдавна ли сте в Грейстоун, мисис Пипен? — попитах.
В началото достопочтената дама беше доста сдържана, отговаряше на въпросите ми, но не казваше нищо от себе си. Само че аз говоря толкова много, че хората, щат не щат, се нагаждат към мен само за да не загубят ума си. На втората чаша чай тя вече бъбреше оживено. А когато й доверих, че нямам представа как да ръководя такава огромна къща и че разчитам на мъдрите й съвети, ледът окончателно се разтопи.
Останах в стаята на икономката повече от час. Когато излязох, бях претоплена отвън, защото седях съвсем близо до огъня, а вътрешността ми плуваше в чай, но имах чувството, че съм оползотворила добре времето си. Мисис Пипен не притежаваше майчинския инстинкт на мисис Ноак, но явно беше честна и почтена жена. Разделихме се като приятелки.
Отворих тапицираната със зелена коприна врата, която отделяше крилото на прислугата от покоите на семейството, и едва не се сблъсках с Уолтърс.
Икономът се извини многословно и веднага добави, че е дошъл да ме търси.
— Негова светлост е в библиотеката, милейди, и ви очаква — съобщи тържествено той.
Благодарих му и минах по дългия, украсен с множество картини, коридор към библиотеката. Макар че иначе не съм плаха, изведнъж изпитах нещо като боязън. Как щях да се изправя срещу Ейдриън? Как да бъбря непринудено с мъжа, който ме познаваше интимно? Отворих вратата на библиотеката и надникнах вътре.
От само себе си се разбира, че това помещение също беше огромно, но книгите, които покриваха трите стени от горе до долу, го правеха по-уютно, отколкото всички останали. Ейдриън седеше зад огромно писалище, поставено пред прозореца на четвъртата стена. Писалището беше отрупано с книги и документи, а той пишеше нещо. Когато влязох, вдигна глава.
— Ето те най-после, Кейт — посрещна ме ведро той и пъхна перото в мастилницата. — Къде се беше скрила?
— Разговарях с мисис Пипен — отговорих и предпазливо стъпих на дебелия килим с яркочервени и сини шарки. Слънчевата светлина, която падаше през прозореца, заобикаляше главата на Ейдриън с ореол от лъчи. При тази гледка сърцето ми се стегна и дъхът ми се ускори.