Выбрать главу

— Хайде, започвай — наредих строго аз и Ейдриън побърза да се подчини.

Съпругът ми беше превъзходен ездач. Горната част на тялото му беше толкова едра и силна, че той съумяваше да задържи отвесно коня само като седеше изправен. А пък краката му бяха толкова дълги, че се справяше и със съвсем малък натиск. Облегнати на оградата, двамата с Хари наблюдавахме половинчасовата тренировка и аз на няколко пъти трябваше да бърша очите си от нахлулите сълзи. Гледката беше наистина прекрасна. Двамата работеха в съвършена хармония, толкова леки и грациозни. Между ездача и коня имаше партньорство, което според мен е едно безценно богатство.

— Вече разбирам защо португалците са ти дали този прекрасен жребец — казах, когато Ейдриън завърши упражненията и спря пред нас.

— Гледката наистина беше прекрасна — обади се плътен мъжки глас зад гърба ми. — Не очаквах да видя упражнения по висша езда в обора на един английски лорд.

Веднага познах гласа и акцента и извиках смаяно. Пади стоеше само на няколко метра от мен и обруленото от вятъра старо лице беше най-прекрасното, което бях виждала от много време насам.

— Пади! — изкрещях и се хвърлих в прегръдката му.

Той ме притисна към широките си гърди, после ме отстрани от себе си и ме огледа от глава до пети. Най-после кимна одобрително и попита:

— Вярно ли е, че сте се омъжили?

Усетих как Ейдриън застана до мен.

— Да — отговорих. — Съпругът ми е граф Грейстоун. — Обърнах се към Ейдриън: — Милорд, позволете да ви представя мистър Патрик О’Грейди.

Ейдриън протегна ръка.

— Значи вие сте Пади — проговори той със своя непринуден, искрен чар, който го правеше толкова привлекателен. — Радвам се да се запозная с вас.

Пади сложи захабената си от работа лапа в голямата ръка на Ейдриън.

— Благодаря ви, милорд.

Хари застана от другата ми страна.

— Това наистина ли е Пади, Кейт?

— Да, той е. — Обърнах се към Пади. — А това е деверът ми, мистър Удроу.

Ейдриън го представи церемониално, но Хари не обели нито дума.

Пади кимна величествено с посивялата си глава в посока към Хари, след което отново посвети вниманието си на Ейдриън.

— Имате прекрасен кон, милорд. Бащата на мис Катлийн със сигурност щеше да го хареса.

— Това е лузитански жребец — обясних гордо аз.

— Виждам, момиче — засмя се Пади. — Виждам също, че владее висшата школа.

— Утре ще го язди жена ми — намеси се Ейдриън. — Тогава ще видим дали наистина е добър.

— Прав сте, милорд — усмихна се Пади.

Дръпнах го за ръкава и попитах:

— Къде се беше скрил през цялото това време, Пади? Защо не дойде да ме видиш?

— Цяла зима бях в Ирландия — обясни Пади. — Върнах се преди седмица и веднага отидох в Шарлууд Корт, за да ви потърся. Така разбрах, че сте се омъжила за негова светлост.

Ейдриън хвърли бърз поглед към стройната кестенява кобила, с която беше пристигнал Пади.

— Един от ратаите ще се погрижи за коня ви, Пади — каза той. — Елате с нас в къщата. Жена ми със сигурност ще иска да говори с вас.

Пади явно се почувства неловко. Докато беше в обора, той се държеше непринудено с аристократите, но да влезе в къщата на един граф беше нещо съвсем друго.

— Ела с мен — поканих го аз, като наподобих акцента му. — Ние с теб знаем много добре, че един ирландски ратай не пада по-долу от английския лорд.

Бледосините очи на стария ирландец светнаха развеселено.

— Така ли беше? — промърмори той и ми позволи да го уловя под ръка и да го поведа по настланата с чакъл пътека към къщата.

Както можеше да се предвиди, Пади беше силно впечатлен от средновековния манастир, но когато влязохме в салона на първия етаж, лицето му стана кораво, едва ли не мрачно. Застанал до мен, той оглеждаше облечените с коприна стени, огромния ориенталски килим, тавана с кръгли картини и ужасяващо неудобните, покрити с коприна, столове, наредени в полукръг около мраморната камина.

Ейдриън хвърли бърз поглед към лицето на Пади и попита спокойно:

— Защо не отведеш Пади в библиотеката? Уолтърс веднага ще ви донесе чай. Днес следобед имам цял куп задължения, които не мога да откажа.

Дарих го с благодарен поглед.

— И аз ще дойда с вас, Кейт — рече Хари.

— Но ти също имаш задължения — отбеляза с кротък укор Ейдриън.