— Ние бяхме три хиляди, а другите поне четири пъти повече от нас, въпреки това нападнахме — разказа ми лейтенант Стейпъл със законна гордост. — Те се стреснаха и отстъпиха, но ние бяхме наясно, че е въпрос само на минути, докато съберат силите си за нова атака. Това беше моментът, когато лорд Грейстоун ни спаси.
Цяла Англия знаеше историята. Уелингтън беше направил Ейдриън командир на тежката конница, тъй като предишният командир загинал преди два дни. Едва разбрал какво става в левия център, Ейдриън дал заповед за нападение. Кавалерията помела линиите на френската пехота, прогонила я от благоприятните позиции към едно възвишение и унищожила няколко батальона.
Това нападение разклатило окончателно редиците на французите. Британската кавалерия завладяла два орела и заловила две хиляди пленници. Но Ейдриън не се задоволил с този успех, а повел конниците си още по-навътре във вражеския терен, унищожил артилерията на Ней и отвързал конете, които влачели оръдията. Без тях тежките оръдия, на брой седемдесет и четири, станали безполезни за французите до края на деня.
Тази проява на безумна смелост станала известна едва след битката, когато Уелингтън узнал, че Ейдриън бил улучен от мускетен куршум още на шестнадесети юни и при Ватерлоо се бил с две счупени ребра! Той премълчал раняването си, тъй като не искал да пропусне решителното сражение.
В този момент влезе Чарлс с тежък стол в ръце, следван от втори слуга, който също носеше стол. Оставиха ги до огъня и аз им благодарих сърдечно. Седнах веднага на единия и поканих куриера на външния министър да се настани насреща ми. Не ми убягна начинът, по който той протегна ранения си крак и неволния стон, който издаде при сядане. Ръцете му стиснаха до болка облегалките на стола. Когато освободи крака си от тежестта на тялото, той издаде кратка въздишка на облекчение.
Казах си, че началниците му бяха постъпили много жестоко, като го бяха изпратили на такъв дълъг път, но бях достатъчно тактична да запазя тези мисли за себе си. Знаех колко е горчиво да ти заявят, че нямаш достатъчно сили да изпълниш една трудна задача.
Помолих лейтенанта да ми разкаже всичко за смелата съпротива на левия център и за геройствата на Ейдриън. Той все още говореше оживено, когато на вратата застана Уолтърс.
— Лорд Грейстоун наистина беше при управителя — оповести той, обърна се към лейтенанта и продължи: — Ако желаете да ме последвате, сър, ще ви отведа при негова светлост.
Бях в стаята си и тъкмо се готвех да облека синята си тафтена рокля, когато свързващата врата към спалнята на мъжа ми се отвори и Ейдриън влезе. Като го видях, сърцето ми направи такъв огромен скок, че той със сигурност го усети. Хванах се здраво за таблата на леглото, за да не падна. Той хвърли бърз поглед към приготвената рокля и каза:
— Кейт, дойдох да ти кажа, че не е нужно да се преобличаш. Поканих Стейпъл да се нахрани с нас, а той няма друго облекло, освен костюма за езда.
— Мога да облека роклята, с която бях сутринта — предложих. — Правилно ли е така?
— Да, предобедният тоалет е съвсем подходящ — отговори разсеяно той. Очевидно мислите му бяха другаде.
— Надявам се, че лейтенант Стейпъл не е донесъл лоши вести? — попитах колебливо. Не исках да го притеснявам, но направо умирах от любопитство.
Той въздъхна и пристъпи към мен. Облегна се на перваза на камината и ме погледна замислено.
— Касълрей пише, че в страната непрекъснато стават размирици. Правителството обсъжда дали да не премахне „хабеас корпус“ и да забрани бунтовническите събрания и вестниците, които се разпространяват навсякъде.
Смръщих чело. След рухването на процъфтяващото военно стопанство, което дойде с битката при Ватерлоо, социалните проблеми на Англия излязоха на преден план. Една от главните причини за бунтовете беше законът за зърното, който излезе миналата година. Целта му беше да се ограничи вносът на евтина чуждестранна пшеница, за да се купува зърно от британските земевладелци. Страдащото и безработно население, ожесточено от бедността и глада, реагира бурно и през януари посрещна с град от камъни принц регента, който трябваше да открие сесията на парламента.
— Премахването на гражданските права не е решение — възмутих се аз. — То няма да отстрани глада и безработицата.
— Знам, знам. Стигнало се е дотам, че четири хиляди демонстранти излезли на „Сейнт Питърс фийлд“ в Манчестър и потеглили към Лондон, на което правителството реагирало с панически ужас. Касълрей настоява незабавно да замина за Лондон.