Без да съзнавам какво правя, ударих с юмрук завивката.
— Този проклет негодник! — Юмрукът ми отново се стовари върху леглото. — По дяволите! Проклет да е!
Голямата му ръка покри моята и сложи край на безсмислените удари. Поех дълбоко дъх и му разказах как бях видяла Роуз да излиза от спалнята на вуйчо ми на разсъмване и за следите от бой по лицето й.
Той ме изслуша и когато свърших, устата му беше побеляла от гняв.
— Шарлууд никога не е имал чувство за чест — проговори той с необичайна острота.
Моят мъж е един от малкото хора, при които усещаш, че думата „чест“ наистина има значение и които никога не я произнасят напразно.
— Знам от Хари, че някога Шарлууд е искал да избяга със сестра ти — прошепнах аз.
— Така беше — отговори кратко той. — Оттук до Шарлууд Корт са само десет мили и през лятото, когато Каролайн навърши шестнадесет години, Мартин се върна от Оксфорд. Незнайно как успя да я убеди да се срещат насаме. Тъй като сестра ми беше нещастна в дома си, не му беше трудно да й внуши, че е влюбена в него. Историята завърши с опит за отвличане.
Погледът му беше устремен към собствената му ръка, която все още стискаше моята.
— Хари каза, че си успял да го предотвратиш — продължих все така шепнешком аз.
— Точно така. Никога не бих поверил живота на сестра си в ръцете на такъв мъж. — Той вдигна ръката ми, обърна я и целуна дланта. Погледът му срещна очите ми. — Ти беше напълно права да се страхуваш от него, мила, но сега си при мен, на сигурно място.
Усетих докосването на устните му дълбоко в себе си. Устата му се плъзна към китката и дълго остана там. Явно беше усетил как силно биеше сърцето ми. Когато вдигна глава, той освободи ръката ми и започна да разкопчава нощницата ми.
— Това само ще ни пречи — прошепна той.
— Да я съблека ли? — попитах несигурно.
— Ами да. — Ръцете му се плъзгаха в нежна милувка по шията ми, без да престават да разкопчават седефените копченца.
Той свали нощницата през главата ми, хвърли я на пода и стана, за да се освободи от халата. Свещта на нощното ми шкафче все още гореше и можах да видя изпъкналия червен белег, който минаваше през цялата дясна страна на гръдния му кош. Сетих се за раняването, което беше скрил, за да се бие при Ватерлоо, и когато той пристъпи към леглото, се приведох напред, за да очертая линията на белега, първо с показалец, после с порой от леки целувки.
Ейдриън произнесе задавено името ми, аз се отпуснах назад във възглавниците и протегнах ръце към него.
— Този път ще бъде много по-добре — прошепна в ухото ми той. — Кълна ти се.
Започна да целува ухото ми, слепоочието, бузата, докато най-после завладя устните ми. Заля ме гореща, задушаваща вълна и аз отворих устата си за него. Ръката му помилва гърдите ми, а когато връхчетата им се втвърдиха и щръкнаха, продължи по-надолу към корема и хълбоците. Той ме целуваше с нарастваща страст и аз треперех под милувките му. Огънят пращеше, дъждът биеше с неотслабваща сила по прозорците и аз се отдадох цялата на желанието си.
Ласките на Ейдриън бяха толкова прекрасни и сладки, толкова горещи, че по тялото ми сякаш потече разтопена мед. Топях се под докосванията му. Всичко между нас беше толкова естествено, толкова истинско, ала когато той най-после проникна в мен, тялото ми си спомни за преживяната божа и се скова.
— Отпусни се, мила — прошепна дрезгаво той. — Отпусни се и няма да те боли.
Опитах се. Затворих очи и събрах цялата сила на волята си, за да отпусна мускулите си. Лежах неподвижна, докато тялото ми се отваряше за него. Той проникваше все по-дълбоко, бавно и внимателно, така че усещах само натиск, но не и болка. Издишах шумно и погледнах в твърдото, съсредоточено мъжко лице.
— Добре ли е така? — попита дрезгаво той.
Кимнах, вдигнах краката си и тялото ми го обгърна.
Някъде много отдалече чувах как дъждът трополи и се усилва. Ейдриън се раздвижи мощно в мен и отново ме заля горещ порой, на който не можех да устоя. Тялото ми се разтрепери като в треска, прониза ме усещане за дива наслада и изпищях.
Дълго след това, когато лежахме неподвижни един до друг, в сърцето ми пропълзя страх. Чувството, което изпитвах към него, беше толкова силно и всеобхватно, толкова могъщо… То представляваше опасност и за двама ни.
Без да ме изпуска от прегръдката си, Ейдриън заспа и аз не смеех да се помръдна, за да не смутя съня му. Усещах топлата му кожа до бузата си, гърдите му се вдигаха и спускаха с успокояваща равномерност, но тези телесни впечатления не бяха в състояние да ме ободрят. Мислите ми бяха по-черни от нощта.
„Аз го обичам, но не бива да се поддавам на заблудата, че и той ме дарява с любов.“ Тази застрашителна мисъл гризеше вътрешностите ми и ме държа будна през цялата нощ.