— Как сте, мис Фицджералд? — попита с мекия си звучен глас тя. — Надявам се, че се забавлявате добре?
— О, да, лейди Мери — отговорих учтиво.
След като двойките се подредиха, музикантите засвириха и танцът започна. Беше кадрил, един от новите танци, внесени от Франция. Бях научила стъпките само преди седмици и трябваше да внимавам да не сбъркам. Когато кадрилът свърши, вуйчо и аз застанахме близо до Грейстоун и лейди Мери.
— Грейстоун — заговори с най-очарователния си глас вуйчо ми, — ще позволите ли да ви представя племенницата си, мис Катлийн Фицджералд?
Косата му беше толкова руса, че някак от само себе си бях приела, че и очите му са светли, но те се оказаха впечатляващо тъмносиви. А класически съвършените му черти биха предизвикали одобрението дори на великия Микеланджело.
— Радвам се да се запозная с вас, мис Катлийн — проговори той с дълбок мелодичен глас. — Надявам се, че се забавлявате добре.
— О, да, много добре — отговорих за кой ли път тази вечер. Сега, когато стоях в непосредствена близост до него, можех да видя колко висок е в действителност.
— Мисля, че се натъкнах на нещо, което би могло да ви заинтересува, Грейстоун — заговори отново вуйчо. — Все още ли събирате вази от времето на саксонците?
— Да, продължавам да се интересувам от древно саксонските находки. — Тонът на Ейдриън беше ледено учтив. Останах с впечатлението, че враждебността, която бе пламнала за миг в погледа на вуйчо, беше напълно споделена. — Какво по-точно сте открили, Шарлууд?
— Меч от оръжейната на крал Алфред, както ми заяви притежателят му.
Направи ми впечатление, че повечето присъстващи ни зяпаха любопитно, макар да се правеха на незаинтересовани.
— Много хора твърдят, че притежават меч от оръжейната на крал Алфред — отвърна равнодушно Грейстоун.
— О, моят човек бе много убедителен. — Вуйчо приглади несъществуваща гънка на ръкава на черния си жакет. — Мечът бил притежание на семейството му от няколко столетия. — Той вдигна глава и погледна майора право в очите. — Има съответните документи.
Макар и неохотно, Грейстоун прояви интерес.
— Е, може би си струва да му хвърля един поглед.
— Утре бих могъл да ви потърся, за да уговорим кога да го огледате.
След кратка пауза Грейстоун отговори:
— Утре сутринта ще си бъда вкъщи.
Вуйчо кимна. В този миг оркестърът засвири валс.
— Ще позволите ли да ви поканя на този танц, лейди Мери? — попита изведнъж Шарлууд.
Младата дама погледна Грейстоун, сякаш го молеше за помощ, но лицето му остана безизразно. Тя се усмихна любезно на партньора си и сложи ръката си върху неговата, за да отидат на танцовата площадка. Останах сама с Грейстоун.
— Ще позволите ли да ви помоля за този танц, мис Фицджералд? — попита със съвършена учтивост той.
— Мисля, че нямам друг избор — отговорих с известна рязкост. — Ако ме оставите сама тук, хората ще започнат да говорят, че сте ужасно неучтив.
Устните му потръпнаха.
— Това е вярно — призна той. — Затова ви моля да танцувате с мен за спасението на доброто ми име.
— Само че няма да правите опити да разговаряте с мен — отговорих предупредително. — Научих се да танцувам валс само преди няколко седмици и понякога бъркам стъпките.
— Ще пазя абсолютно мълчание — обеща той. Излязохме на танцовата площадка и той сложи ръка на кръста ми.
Валсът излезе на мода в Англия след Виенския конгрес. Тогава повечето хора го заклеймиха като неморален, но едва когато танцувах с Ейдриън, разбрах, че те може би имаха известно право. Не бяхме направили и половин дузина стъпки, когато усетих, че чувствата, които предизвикваше у мен физическата му близост, бяха твърде вълнуващи, за да са почтени. След една обиколка на залата бях напълно убедена, че те са неморални.
Откакто бях в Лондон, често бях танцувала валс, но никога не бях преживявала подобно нещо. Не знаех какво да мисля. Той ме държеше на почтено разстояние от себе си и не се опитваше да притиска талията ми, както бяха правили друга господа. Въпреки това допирът на голямата му ръка и близостта на тялото му ме омагьосваха.
Преживяването беше изнервящо и се радвах, че не се налага и да си говорим. Когато валсът свърши, вуйчо дойде да ме вземе и ме отведе вкъщи.
— Тази вечер изглеждаше особено очарователна, Кейт — каза Шарлууд, докато екипажът ни носеше по тъмните лондонски улици. — На това мнение бяха и всички присъстващи млади мъже. Ти не пропусна нито един танц. Дори Грейстоун те покани. Впечатлен съм, Кейт, впечатлен съм.