Копринено мекият му тон ме накара да застана нащрек.
— Лорд Грейстоун искаше само да бъде учтив — отговорих, стараейки се гласът ми да звучи небрежно. — В крайна сметка ти не му остави друг избор, вуйчо Мартин.
— Не ми направи впечатление на човек, действащ по принуда — възрази той и гласът му беше още по-мек отпреди.
Братовчедката Луиза, която седеше на отсрещната седалка, проговори неочаквано в полумрака:
— Всички знаят, че лорд Грейстоун възнамерява да помоли за ръката на лейди Мери.
Незнайно по каква причина тази забележка развесели вуйчо и той избухна в звънък смях.
Сърцето ми заби ускорено. За първи път разбрах, че изпитвам страх.
Не бях свикнала с това чувство и ми стана зле.
Не ставай глупачка, укорих се. Дори да не можеш да понасяш Шарлууд, той не представлява заплаха за теб.
Но сърцето ми не се успокои. Стомашните мускули не се отпуснаха. Цялото ми същество се стремеше да избяга от човека, който седеше до мен в полумрака. Когато той протегна ръка и я сложи върху моята, потреперих.
— Уплаших ли те, Кейт? — попита той и обърна ръката ми така, че да е с дланта нагоре в скута ми.
Този човек ме отблъскваше. Имах чувството, че е дух от царството на злото, за което ми разказваше татко — с красива външност, но смъртоносен, ако го дариш с доверието си. Пръстите му се плъзнаха по дланта ми в почти интимна милувка.
Когато издърпах ръката си, усетих как той се усмихна в мрака. Непременно трябва да се махна от него, помислих си. На всяка цена.
Мистър Пътнъм, един от младите мъже, с които танцувах по баловете, дойде в дома на вуйчо ми на Баркли скуеър още на следващия ден следобед, за да ме изведе на разходка в Хайд парк. Пет беше магическият час, когато лондонското общество излизаше в парка. Дамите и господата се разхождаха по алеите пеша или в каретите си. Всеки, който значеше нещо в обществото, излизаше по това време, за да го видят и той да види най-важните личности.
След като мистър Пътнъм ми помогна да се кача на високата седалка на файтона, хвърлих любопитен поглед към двойката запрегнати коне. Силни сиви жребци, добре поддържани, с отлични пропорции: това беше достатъчно да увеличи интереса ми към младия мъж, с когото излизах. Вярно е, че приличаше на зайче, но човек, който притежаваше коне като тези, със сигурност не беше повърхностен глупак.
— Конете ви са чудесни, мистър Пътнъм — казах аз веднага щом потеглихме.
Младежът се усмихна поласкан.
— Имам ги едва от един месец — довери ми той. — Купих ги от Ладринпън, който беше принуден да продаде конюшнята си, след като изгуби много пари на хазарт.
Докато пътувахме към парка, говорихме само за коне. В късния следобед улиците на Лондон бяха препълнени с коне и превозни средства от всякакъв вид, но мистър Пътнъм управляваше файтона си със завидна сръчност и мнението ми за него се подобри значително. Щом влязохме в парка, се наредихме в процесията от елегантни карети.
Парадът от изискани превозни средства, който се движеше бавно и тържествено покрай езерото, наистина беше силно впечатляващ. Видях пищно украсени карети в стар стил с модно облечени дами, придружени от лакеи в официални ливреи. Имаше много файтони, ниски или високи, карани от джентълмени като мистър Пътнъм; видях най-различни кабриолети и двуколки, чистокръвни жребци, яздени от дами в елегантни амазонки и господа с високи ботуши, кожени бричове и жакети от благороден кашмир.
Хайд парк в пет следобед по време на сезона — гледката беше мечта за всеки любител на коне и ние с мистър Пътнъм обсъждахме надълго и нашироко качествата на всяко благородно животно, което минаваше покрай нас. Бях погълната от разговора и се забавлявах чудесно, когато идващият насреща ни файтон внезапно забави ход.
— Пътнъм! — извика глас, свикнал да дава заповеди. — Спрете за момент, ако обичате.
Мистър Пътнъм дръпна юздите, файтонът зад нас трябваше да направи бърз завой, за да избегне сблъсъка.
— Лорд Стейд — пошепна смаяно придружителят ми, а аз присвих очи и погледнах втренчено човека, заради когото баща ми беше предприел онова злокобно последно пътуване до Нюмаркет.
Маркиз Стейд, широкоплещест мъж с глава на бик, ме измери неприкрито с поглед, докато разговаряше с мистър Пътнъм за предстоящите надбягвания в Нюмаркет. Придружителят ми видимо се колебаеше между гордостта, че маркизът е проявил внимание към него, и смущението, че влиятелният господин ме разглежда така дръзко.