Момчетата се умълчаха. Сетне Мартин каза:
— Задачата е тъкмо за нашия поет. Джони, разкажи!
И Джони взе думата:
— Това нападение има дълга предистория — обясни той. — Враждебното отношение на реалистите към нас е до известна степен праисторическо. Казват, че и преди десет години е било съвсем същото. — Това е вражда между училищата, не между учениците. Учениците вършат наистина само онова, което им предначертават летописите на гимназиите. През миналия месец, когато бяхме пуснати в града, ние задигнахме от игрището им едно знаме. Нещо като разбойнически флаг. С отвратителен мъртвешки череп, нарисуван на него. Отказахме; да им върнем плячката. И те се оплакаха по телефона на Юстуса. Той ни дигна страхотен скандал. Но ние не издавахме нищо. Тогава той ни заплаши, че ако до три дни знамето не бъде в ръцете на реалистите, ще ни забрани да го поздравяваме в продължение на две седмици.
— Странно заплашване — рече Непушача и замислено се усмихна. — Е, и подействува ли то?
— Като рициново масло! — рече Джони. — Още на следния ден реалистите си получиха знамето. Беше паднало сякаш от облаците в училищния им двор.
Тук Себастиан прекъсна Джони.
— В цялата работа имаше само едно черно петно. Знамето беше малко поразкъсано.
— Малко множко поразкъсано — поправи го Мартин.
— И сега те ще искат да излеят отмъщението си върху тетрадките по диктовка — приключи доклада, както винаги остроумният Себастиан.
— Е, потегляйте тогава на праисторическата си война — каза Непушача. — Може и аз да дойда на бойното поле на улица „Лесничейска“ и да превържа ранените. Ще трябва само набързо да се преоблека. А вашият Юстус все повече ми се харесва.
— Да — извика въодушевено Мартин, — доктор Бьок е великолепен човек!
Непушача трепна.
— Как се казва вашият Юстус?
— Доктор Йохан Бьок — рече Джони. — Да не би да го познавате?
— Че откъде-накъде — отвърна Непушача. — Познавах на времето някого с подобно име… Но тръгвайте сега по „пътеката на войната“, хотентоти такива! И да няма пукнати глави! Нито ваши, нито на другите. Аз ще пъхна само още един брикет в камината си и ще се преоблека.
— Довиждане! — викнаха трите момчета и хукнаха през градината.
Вън Себастиан каза:
— Обзалагам се, че той познава Юстуса.
— Това, никак не ни влиза в работата — заяви Мартин. — Ако иска да му, иде на гости, сега вече знае адреса.
Налетяха на Матиас и Ули.
— Е, най-после! — изръмжа Матиас. — Ули вече почти замръзнал.
— Дългото тичане стопля — рече Мартин. — Напред!
И се понесоха към града.
Третата глава
съдържа завръщането на Фридолин; един разговор за най-чешитския първенец на класа в цяла Европа; най-новите ядове на госпожа Егерланд; един пеши пратеник на кон; неприемливи условия; един сполучлив военен план, и още по-сполучливото предложение на Непушача.
Все още валеше рняг. Дъхът на тичащите момчета димеше, сякаш пушеха дебели пури; Пред кино „Еден“ на площада „Барбароса“ стояха неколцина външни седмокласници. Искаха да гледат филма и чакаха-да отворят киното.
— Продължавайте спокойно нататък! — извика Мартин на приятелите си. — Ще ви настигна.
Сетне пристъпи към седмокласниците.
— Бихте могли да ни направите една услуга — каза той — Зарежете киното! Реалистите са пленили Кройцкам и трябва да го измъкнем.
— Веднага ли да дойдем? — запита седмокласникът Шмиц.
Той беше нисък и закръглен като топка и му казваха Буренцето.
— Не — рече Мартин. — Бъдете след четвърт час на ъгъла на улица „Овощарска“ и, „Лесничейска“, Доведете още няколко момчета. Но като тръгнете, движете се поотделно. И тикнете фуражките в джоба. Инак реалистите ще разберат преждевременно, че готвим нещо.
— Дадено, Мартин! — каза Буренцето.
— И тъй, разчитам на вас.
— В кърпа е вързано! — извикаха седмокласниците.
А Мартин, запъхтян, продължи да тича. Настигна другарите си и тъй като искаха да останат незабелязани, ги поведе по околни пътища към улица „Лесничейска“. На ъгъла с „Овощарска“ спряха.
Малко след това долетя като светкавица Фридолин.
— Е? — запитаха всички в хор.
— Руди още не се е прибрал в къщи — каза той съвсем задъхан. — За щастие домашната прислужничка не е чак толкова тъпа, колкото изглежда. Ако старият Кройцкам запита, ще му каже, че Руди е поканен да яде у нас.
— Значи става сериозно! — отбеляза със задоволство Матиас. — Влизам веднага в номер седемнадесет и разбивам Егерланд на атоми.
— Ще стоиш тук! — заповяда Мартин: — Няма да се оправим само с пердах. А дори и да откъснеш главата на Егерланд, пак няма да знаем къде са тикнали Кройцкам, и тетрадките. Почакай. Ще ни потрябваш и ти.