— Това е задача за мен — каза Себастиан Франк и имаше пълно право. — Ще ида като парламентьор. Може би ще успеем да уредим работата с преговори.
— Тъкмо ти приляга! — изсмя се пренебрежително Матиас.
— Ще мога поне да подразбера къде е Руди — рече Себастиан. — А и това е нещо.
Той тръгна. Мартин го поизпрати малко. Матиас се облегна на един електрически стълб, извади от джоба си тефтерче и почна да мърда устни, като че смята. Ули пак зъзнеше.
— Какво пресмяташ бе, Мац? — запита той.
— Дълговете си — печално призна Матиас. — Просто ще изям и ушите на моя старец.
Сетне затвори бележника, прибра го и каза:
— Фридолин, бутни ми някой грош назаем! В полза на справедливата кауза. Най-късно в други ден ще си го получиш. Старецът ми писа, че пратил пари за път и освен тях още двайсет марки. Ако не ям сега, после не ще мога да се бия.
— Та това е истинско изнудване! — рече Фридолин и му даде десет пфенига.
Матиас полетя като стрела към най-близката пекарница. Когато се върна, той блажено дъвчеше. Покани и другите да си вземат от кесията, в която имаше кифлички. Но останалите не искаха. Фридолин напрегнато поглеждаше какво става зад ъгъла. А Джони се взираше във витрината на една бакалница, сякаш там бе изложено най-малко съкровището на инките. Знаеха вече тоя негов навик. Винаги, когато наблюдаваше нещо, той се пулеше тъй, сякаш никога дотогава не го беше виждал. И сигурно затова говореше толкова малко. Непрекъснато бе зает с гледане и слушане.
В този миг Мартин сви край ъгъла, но само им кимна и изчезна в ъгловата къща на улица „Овощарска“.
Ули се радваше на добрия апетит на Матиас и каза:
— Ама и Мартин е момче и половина, а? Как изхвърли само одеве горнокласниците от гимнастическия салон!
— Мартин безспорно е най-чешитският класен първенец в цяла Европа — рече Матиас, без да престава да дъвче. — Отвратително прилежен е и при все това не е зубрач. Откак е в даскалото, винаги е бил пръв по успех и въпреки това участвува във всяка сериозна тупаница. Плаща половин такса и получава стипендия, но не позволява на никого да го унижава. И независимо от това дали насреща му са горнокласници, или даскали, или пък махараджи — прав ли е, държи се като стадо побеснели маймуни.
— Струва ми се, че той е взел за образец Юстуса — каза Ули, сякаш издаваше някоя голяма тайна. Г-н Мартин обича справедливостта, точно както я обича и Юстус. И навярно ще стане мъж на място като него.
Себастиан позвъни у Егерландови, на третия етаж на „Лесничейска“ 17. Отвори му някаква жена и намусено го изгледа.
— Аз съм съученик на вашия син — каза Себастиан. Може ли да поговоря с него?
— Днес къщата ни заприлича вече на гълъбарник! — промърмори недоволно жената. — Какво ви е прихванало всичките? Един взима ключа от избата, за да приберял там шейната си. На друг му трябвало на всяка цена въжето за простиране. А другите току се мъкнат вътре и ми цапат килимите.
Себастиан изтърка обувките си в сламената изтривалка и запита:
— А сам ли е сега синът ви, госпожо Егерланд?
Тя кимна недоволно и го пусна да влезе.
— Ето стаята му — рече тя и посочи една вратав дъното на коридора!
— Ах, да не забравя! — каза момчето. — Получихте ли си обратно ключа от избата?
— Да не искаш и ти да оставяш там шейна? — изръмжа тя.
Себастиан поклати глава отрицателно.
— Не е абсолютно необходимо, уважаема госпожо Егерланд — рече той и без да чука, влезе в стаята на вражеския предводител.
Реалистът Егерланд се смая толкова, че подскочи от стола си.
— Какво значи това? — извика той. — Гимназист?
— Аз съм, тъй да се каже, нещо като конен пратеник — рече Себастиан. — Ида като парламентьор и моля това да се има предвид.
Егерланд смръщи чело.
— Вържи си тогава поне бяла кърпа над лакътя. Инак, ако те пипнат моите хора, зле ще си изпатиш.
Себастиан измъкна от джоба си носна кърпа и усмихнато каза:
— Не е вече съвсем бяла.
Сетне с помощта на лявата ръка и на зъбите си я върза над лакътя на дясната.
— И тъй, какво искаш? — запита Егерланд.
— Приканваме ви учтиво да ни предадете гимназиста Кройцкам и тетрадките по диктовка.
— Какво предлагате в замяна?
— Нищо — отвърна хладно Себастиан. — Нашите хора са в настъпление и ако не предадете пленника доброволно ще го освободят.
Егерланд прихнада се смее.
— Най-напред трябва да знаете къде е. И после — да го освободите. А това са две неща, които струват много време, драги мой.