— Протестирам срещу всякакъв вид интимност! — отговори строго Себастиан. — Не съм „твой драг“, ясно ли е? Освен това позволявам си да изтъкна, че вие не сте в състояние да предприемете каквото и да било с Руди Кройцкам. Да не смятате да го криете с дни? Това може да ви излезе доста солено. Но да говорим по същество. Какви условия поставяте вие?
— Трябва да изпълните едно единствено условие — каза Егерланд. — Да ни напишете веднага писмо, за да ни се извините, че сте разкъсали знамето ни, и да ни помолите да ви върнем пленника и тетрадките.
— В противен случай?
— В противен случай ще изгорим тетрадките по диктовка и Кройцкам ще си остане пленник. Мога да го съобщя още отсега: ако не напишете писмото, той ще остарее при нас! А освен това яде и плесници. Всеки десет минути по шест парчета.
Себастиан каза:
— От само себе си се разбира, че условията са неприемливи. За последен път приканвам да ни се предаде без каквито и да било условия Кройцкам с тетрадките.
— Нямаме такова намерение! — отвърна решително Егерланд.
— Тогава моята мисия тук е свършена — рече Себастиан. — След около десет минути ние ще пристъпим към освобождаването на пленника.
Егерланд взе от масата една черна кърпа, отвори прозореца, окачи кърпата отвън и изрева към двора:
— Ахой!
Сетне затвори прозореца, изсмя се подигравателно и каза:
— Заповядайте, вземете си го!
Двамата се поклониха враждебно един на друг и Себастиан напусна жилището с най-голяма бързина.
Когато се завърна при своите, седмокласниците току-що бяха пристигнали под предводителството на Буренцето. Двадесетина момчета стояха на улица „Овощарска“ и пръстите на краката им мръзнеха. Чакаха с нетърпение парламентьора.
— Трябвало да им напишем писмо, с което да им се извиним заради скъсаното знаме — докладва Себастиан. — А освен това трябвало да ги замолим писмено да ни върнат пленника и тетрадките.
— Та да ни се смеят после и кокошките! — викна Матиас. — Напред, деца! Да ги набутаме в казана!
— Но къде се губи Мартин? — запита угрижено Ули.
— И къде ли е всъщност Кройцкам? — запита Джони Троц.
— Мисля, че са го заключили и вързали в избата на Егерландови — рече Себастиан. — Майката на Егерланд спомена нещо подобно. Искали са от нея ключа за избата. И едно въже за простиране.
— И тъй, да почваме представлението! — викна Буренцето.
И на другите вече не им се чакаше.
В този миг се зададе тичешком Мартин.
— Тръгвайте! — извика той. — Те се събират вече в двора.
Себастиан докладва на първенеца на класа.
— Ами къде беше изчезнал ти през цялото време? — запита Ули!
Мартин посочи към ъгловата къща на улица „Овощарска“.
— Оттам се вижда в двора на Егерландрви. Оня провеси една черна кърпа и изрева: „Ахой!“ — и сега цялата банда наизскача от съседните къщи.
Огледа се й преброи момчетата.
— Достатъчно сме — рече той успокоен.
— Да не би да знаеш дори и къде са тикнали Кройцкам? — запита ревниво Себастиан.
— Да. В избата на Егерландови. И неколцина реалисти го пазят. Трябва да ударим веднага. Инак оттатък ще се съберат още повече. Трябва да атакуваме двора и да превземем избата. Половината от нас под командата на Джони ще нахлуят в къщата откъм улицата. Другата половина под мое ръководство ще удари във фланг през оградата, откъм ъгловата къща, където току-що бях. Но няколко минути по-късно.
— Почакайте за миг — каза някой зад тях.
Извърнаха се уплашени.
Непушача ги гледаше усмихнат.
— Добър ден! — извикаха всички дружно и отвърнаха на усмивката му.
— Тъй както сте го намислили, разбира се, не става — заяви той. — Егерланд е събрал вече трийсет момчета. Току-що ги видях. Освен това от вашата война ще се вдигне такава врява, че ще докарате дежурната полиция.
— И тогава и двете училища ще се научат — каза зъзнещият Ули. — И ще стане скандал. Тъкмо пред ваканцията.
Матиас строго погледна малкия.
— Е, че така си е — рече смутено Ули. — То не е, защото се страхувам за себе си, Мац.
— И тъй какво ни съветвате вие? — запита Мартин.
— Виждате ли строителната площадка ей там, отвъд? Ще поканите реалистите да се срещнат там с вас. И тогава ще устроите двубой. Защо да се изпобият всички? Всяка от двете страни ще излъчи по един представител. Достатъчно е да се опердашат двама. Ако спечели вашият представител, те ще трябва безусловно да ви предадат пленника.
— Ами ако спечели реалистът? — запита иронично Себастиан.
— Дяволска работа! — рече Матиас. — Да не би да си се побъркал внезапно? Ще изям само набързо още една кифличка. — Той бръкна в кесията и започна да дъвче. — Реалистите ще излъчат Ваверка. Ще го ликвидирам с лявата си ръка.