Матиас хвана беззащитния си противник за раменете, обърна го с гръб към себе си и го изрита от бойното поле. И Хайнрих Ваверка се запрепъва като кукла с курдисана пружина към занемялата от смайване група на реалистите. Ако не го бяха спрели, щеше да продължи да се клатушка, и по-нататък.
Матиас бе посрещнат с въодушевление. Всички стиснаха ръката му. Ули цял сияеше.
— Ама че страхове брах заради тебе! — рече той. — Боли ли те много окото?
— Никак! — изръмжа победителят трогнат. — Впрочем запази ли последната ми кифла?
Малкият му подаде кесията и Матиас отново задъвка.
— Хайде сега бързо да измъкваме Кройцкам! — викна Буренцето.
Това обаче не стана. Появи се Егерланд. По лицето му пролича смущение. Той каза:
— Ужасно съжалявам. Хората ми не искат да ви предадат пленника.
— Но как е възможно! — каза Мартин. — Нали още от самото начало се уговорихме съвсем точно. Не можете току-тъй да се отмятате от думата си!
— Споделям напълно твоето мнение — отвърна съкрушено Егерланд. — Но те отказват да ми се подчинят. Нищо не мога да сторя.
Мартин отново се изчерви до уши.
— Просто да не повярваш! — извика той. — Нима у твоите хора няма и капка почтеност?
— Дяволска работа! Ако знаех само — рече, без да престава да дъвче Матиас, — щях да скълцам Ваверка на кайма. Ули, как се пише кайма?
— С „и кратко“ — отвърна Ули.
— На кайма с „и дълго“ щях да го скълцам — рече Матиас.
— За мен тая история е ужасно неприятна — каза Егерланд. — Аз наистина споделям вашето мнение, но все пак не трябва да зарязвам хората си. Нали?
— Естествено — каза Себастиан. — Ти чисто и просто нямаш късмет. Ти си типичен пример за конфликт с дълга. Такова нещо неведнъж се е случвало в историята.
Непушача бавно прекоси площадката, кимна с уважение на Матиас и се осведоми какво става. Себастиан му докладва за положението на нещата.
— Гръм и мълния! — каза Непушача. — Нима сред днешните момчета се намират такива негодници? Съжалявам, че ви предложих двубоя, Мартине. Такова нещо, разбира се, е възможно само между почтени хора.
— Имате пълно право, господине! — рече Егерланд. — Единственото, което мога да сторя, е да се поставя на разположение на гимназията като заложник. Мартин Талер, аз съм ваш пленник!
— Браво, момчето ми! — каза Непушача. — Но това, разбира се, няма никакъв смисъл. Колко момчета още ще бъдат затваряни днес?
— Добре! — каза Мартин. Лицето му беше сериозно и бледо. — Ти си човек на място. Върни се при хората ей и им съобщи, че след две минути ще ви нападнем. Това впрочем ще бъде последната борба между нас и вас. Няма да се бием повече с хора, крито не устояват на думата си. Само ще ги презираме.
Егерланд се поклони безмълвно и побягна.
Мартин бързо събра момчетата около себе си и каза тихо:
— Сега внимавайте добре! След две минути започвате най-спокойно бой със снежни топки. Ръководството поема Себастиан Защото Матиас, Джони Троц и аз ще идем на кратка разходка. Тежко ви, ако спечелите битката, преди да сме се върнали ние! Вашата задача е да задържате тук реалистите! Може дори да поотстъпите малко. За да ви преследват.
— Това не мога да го проумея — рече Буренцето, наведе се и почна да прави снежни топки.
— Великолепен план! — каза възхитен Себастиан. — Разчйтай напълно на мен. Аз ще подредя работата тук.
Ули, който предпочиташе да бъде заедно с Матиас, пристъпи към Мартин.
— Не може ли да дойда и аз?
— Не — отвърна Мартин.
— Ама, Ули! — извика Себастиан. — Че нали трябва да останеш тук и да помагаш при отстъплението. Та ти тъй добре умееш това!
Очите на Ули се насълзиха.
Матиас замахна, сякаш искаше да убие Себастиан на място.
— Друг път — изръмжа после той. — Не искам да се занимавам сега с частни работи.
Откъм отсрещната страна долетяха първите снежни топки. Себастиан почна да издава заповеди. Битката на строителната площадка започна.
Непушача каза на Ули:
— Горе главата, малкият!
На останалите кимна.
— Стъпете им на шията, немирници! Вие си имате Мартин. Значи от мене нямате нужда.
— Вързани са ни в кърпа! — изреваха в отговор те.
Сетне, приветлив и замислен, той се упъти сред префучаващите снежни топки към дома си. Към своя железопътен вагон.
Себастиан търчеше от група на група. Гимназистите бяха побеснели, загдето реалистите бяха престъпили думата си, и горяха от нетърпение да ги смажат. Най-малко от всички се сдържаше Буренцето.
— Че издай ни най-сетне заповед за…
„Атака“ — искаше да извика той. Но една вражеска снежна топка влетя право в устата му. Лицето на Буренцето изрази смущение. Останалите седмокласници прихнаха да се смеят.