Кройцкам кимна:
— Изгориха ги пред очите ми.
— Старецът ти ще има да се радва — каза Мартин. Сетне извади носната си кърпа, събра в нея пепелта, завърза грижливо кърпата и тикна изгорелите тетрадки по диктовка в джоба на панталона си.
— Може да стане завързано — рече Джони.
Матиас доволно потриваше ръце.
— Ще поднеса в дар една урна за праха — заявя той — и ще погребем нашите тетрадки по диктовка в градината на Непушача. Съболезнования молим да не се изказват!
Мартин помисли малко и рече:
— Руди, веднага се омитай в къщи! Ако баща ти пита за тетрадките, ще му кажеш, че са останали в ласкалото. А пък утре заран през първия час аз ще му ги предам. Ясно ли е? Нищо повече няма да разправяш. Сега ще отупаме на бърза ръка и реалистите на строителната площадка, а после бегом ще се приберем. Хубавият Теодор сигурно вече ни чака. Хайде!
Напуснаха избата. Там остана само Матиас. Докато изкачваха стълбите, чуха силно изплющяване, което веднага след това се повтори. А сетне двете момчета долу ревнаха като магарета.
Матиас настигна тримата в двора.
— Тъй, това навярно им стига! — рече той. — Вече няма да затварят гимназисти.
На входа Кройцкам се сбогува.
— Впрочем много ви благодаря! — каза той и им подаде ръка. — Хайде, дано им видите бързо сметката!
— Вързани са ни в кърпа! — викнаха те и стремително свиха край ъгъла.
Кройцкам опипа предпазливо бузите си, поклати глава и хукна към къщи.
Пред строителната площадка Мартин заповяда да спрат.
— Джони — каза той, — ти ще изтичаш до нашите хора и ще извикаш на Себастиан! „Сега вече може да победите!“ Ясно ли е? Значи веднага преминавате към нападение. Щом стигнете до ръкопашен бой, ние с Матиас ще нападнем тая паплач в тила. Заминавай!
Джони така хукна, сякаш от бързината, с която тичаше, зависеше животът му.
Мац и Мартин погледнаха скришом през една цепнатина на дъсчената ограда. Себастиан и другарите му се бяха оставили да ги притиснат в един ъгъл. Снежните топки валяха като град. Реалистите крещяха: „Ахой!“ и се чувствуваха вече победители.
— Можещ ли да откриеш Ули? — запита Матиас.
— Не го виждам — каза Мартин. — Внимание, Мац! Прескачай оградата!
Прехвърлиха се отвъд и пристигнаха тъкмо навреме. Себастиан вършеше отлично работата си. Съвсем неочаквано гимназистите се устремиха напред. Реалистите се огънаха под техния напор. Матиас и Мартин прекосиха площадката тичешком и почнаха да нанасят удари в гърба на отстъпващите реалисти. От страх някои останаха проснати в снега.
— Напред! — ехтеше от всички страни.
Навсякъде, гдето се появеше Мац, враговете си плюеха на петите. Бягаха поединично. Бягаха групово.
Продължаваше да се съпротивява само Егерланд. Беше окървавен; изражението на лицето му бе мрачно, решително и той приличаше, на изоставен, нещастен крал. Буренцето се нахвърли върху него.
Но Мартин застана пред неприятелския предводител и извика:
— Разрешаваме му да се оттегли свободно. Той единствен беше почтен и храбър докрай.
Егерланд се извърна. Напусна бойното поле победен и самотен.
Сетне до приятелите дотърча Фридолин.
— Освободен ли е Кройцкам?
Мартин кимна утвърдително.
— А тетрадките по диктовка? — обади се любопитно Буренцето.
— Те са в носната ми кърпа — отвърна Мартин и показа остатъците от тетрадките на страхопочтително удивената тълпа.
— Невежият ще се чуди, вещият ще се мае — забеляза Себастиан.
— Но къде е Ули? — запита Матиас.
Буренцето посочи с палец зад гърба си. Матиас, се втурна към най-далечният ъгъл на площадката. Там, на една талпа, седеше Ули, провесил нос над снега.
— Какво се е случило, малкият? — запита Матиас.
— Нищо особено — отвърна тихо Ули. — Пак избягах. Тъкмо Ваверка намери да се спусне насреща ми. Исках на всяка цена да му направя марка. Но щом видях лицето, му, всичко свърши.
— Да, отвратителна физиомутра има — рече Матиас. — И на мен едва не ми прилоша, като се спусна насреща ми.
— Ти искаш само да ме утешиш, Маценце — каза Ули, — но с мен не може да продължава тъй. Много скоро трябва да стане нещо.
— Е, хайде идвай! — рече Матиас. — Другите вече тръгват.
И двамата приятели се втурнаха след останалите. Тичаха непрекъснато до училището. Попаднаха право в ръцете на Хубавия Теодор.
Разбитата армия на учениците от реалното училище се събра в двора на улица „Лесничейска“ 17. Чакаха Етерланд. Той пристъпи замислено сред тях и каза:
— Пуснете пленника на свобода!
— Нямаме такова намерение! — извика Ваверка.
— Тогава правете каквото щете! — отвърна Егерланд. — И си търсете нов водач.