Сетне се прибра у дома си, без да погледне някого от тях.
Останалите се втурнаха с крясъци към избата. Искаха, да излеят яда си върху пленника.
Но вместо един пленник намериха двама! Тогава всички провесиха носови и се засрамиха, доколкото изобщо можеха да се срамуват.
Петата глава
съдържа срещата с Хубавия Теодор; разисквания по вътрешния ред; една неочаквана похвала; едно наказание съобразно простъпката; един по-дългичък разказ на възпитателя и онова, което момчетата казаха сетне във връзка с него.
Бе вече късно следобед; минаваше пет часът. Снегът бе престанал. Но по небето бяха нависнали тежки облаци, жълти като сяра. Зимната нощ се спущаше над града; бе една от малкото, една от последните вечери преди най-хубавата вечер в годината, вечерта срещу Коледа. Човек просто не можеше да вдигне очи към който и да било от прозорците на многото сгради, без да помисли за това, че след няколко дни запалените свещи по елхите ще свеждат поглед оттам към тъмните улици. И че тогава той ще си бъде в къщи, при своите родители, под своята собствена елха.
Осветените витрини бяха окичени с борови клонки и стъклени украшения. Натоварени с пакети, възрастните сновяха от магазин до магазин и лицата им имаха необичайно тайнствен израз. Във въздуха се носеше уханието на медени сладкиши, сякашулиците бяха павирани с гях. Петте момчета тичаха нагоре по стръмното.
— За Коледа ще ми подарят боксьорска круша — каза Матиас. — Юстуса положително ще разреши да я закача в гимнастическия салон. Ама и това ще бъде нещо, а?
— Окото ти е станало още по-малко — каза Ули.
— Няма нищо. Това си върви със занаята.
Приближаваха училището. Вече го виждаха. То се намираше високо над града. И с осветените си етажи приличаше на огромен презокеански параход, потеглил нощем на път през морето. В най-орния край на лявата кула блестяха два самотни прозореца. Там живееше училищният възпитател доктор Йохан Бьок.
— Всъщност имаме ли някакйо домашно по аритметика? — запита Джони Троц.
— Да — каза Мартин. — Задачите за изчисление на проценти. Но те са детска играчка. Ще ги направя след вечеря.
— А пък аз ще ги препиша утре сутринта от теб — рече Себастиан. — Инак би било жалко за времето! Тъкмо чета едно произведение върху теорията за наследствеността?. Много по-интересно е.
Момчетата задъхани изкачваха склона. Снегът скърцаше под краката им.
Някой сновеше нагоре-надолу пред училищната порта и пушеше цигара. Беше Хубавия Теодор.
— Ах, ето ги, миличките дечица! — каза ехидно той. — Ходили сте тайно на кино, а? Надявам се, че е било много приятно. За да си струва наказанието.
— Великолепен филм беше — тутакси излъга Себастиан. — Главният артист удивително приличаше на вас. Само че не беше толкова хубав.
Матиас се изсмя. Но Мартин каза:
— Остави тия дивотии, Себ!
— Ти, разбира се, пак си на линия! — извика Хубавия Теодор, като се престори, че едва сега забелязва Мартин. — Едва ли ще разбера някога как дават стипендия на нехранимайковци като теб.
— Не губете надежда! — рече Джони. — Вие сте още толкова млад!
Хубавия Теодор доби такъв вид, сякаш се готвеше да блъвне огън.
— Е, хайде елате с мене, дечица! Господин доктор Бьок просто копнее да ви види.
Заизкачваха се по витата стълба на крилото с кулата. Дванайсетокласникът вървеше последен като полицай, сякаш се опасяваше, че може пак да офейкат. Минута, по-късно всички стояха в кабинета пред Юстуса.
— Ето ги бегълците, господин докторе — каза Хубавия Теодор.
Гдасът му беше сладък като мед.
Бьок седеше зад писалището си и оглеждаше петимата осмокласници. Нищо по лицето му не издаваше какво мисли. Петимата приличаха направо на бандити. Едното око на Матиас беше подпухнало. Панталонът на Себастиан бе скъсан над коляното. Лицето и ръцете на Ули бяха станали синкавочервени от студа. Разрошените коси на Мартин бяха паднали на челото му. Горната устна на Джони кървеше. В една от снежните топки, които го бяха улучили, противниците бяха сложили камък. А снегът но петте чифта обувки се топеше и образуваше пет малки локви.
Доктор Бьок се изправи и дойде съвсем близо до обвиняемите.
— Как гласи съответният член от правилника за вътрешния ред, Ули?
— „На учениците от интерната е забранено да напускат училищната сграда освен по времето, определено за излизане“ — отвърна боязливо малкият.
— Има ли случаи, когато се прави изключение? — запита Бьок. — Матиас?
— Тъй вярно, господин докторе — стегнато отговори Мац. — Ако някой член от учителското тяло нареди или разреши допълнително излизане.