Фриче прихна и неколцина се разсмяла заедно е него. Но повечето момчета не изглеждаха съвсем съгласни с единадесетокласниците.
— Не знам — каза едно от тях, — но май не е трябвало да огорчавате тъй стария човек.
— Че защо пък не? — извика Фриче. — Даскалите, дявол да го вземе, са длъжни в края на краищата да се попроменят. Инак учениците биха могли сутрин да си остават в леглата и да слушат лекциите им на грамофонни плочи. Не не, за учители ни трябват истински хора, а не двукраки консервени кутии! Трябват ни учители, които да се развиват, ако искат да помогнат и за нашето развитие.
В този миг вратата се отвори. Директорът на училището, професор доктор Грюнкерн, влезе в стая номер 9. Учениците скочиха на крака от столовете си.
— Не ставайте и продължавайте да работите — каза директорът. — В ред ли е всичко?
— Тъй вярно! — докладва Хубавия Теодор. — Всичко е в ред, господин директоре.
— Това е най-важното — каза старият човек кимна уморено и се упъти към съседната стая.
— Дали не е слушал зад вратата, преди да влезе? — полюбопитствува един шестокласник.
— И да е слушал — кой му е крив — рече безпощадно Фриче. — Ако на младини е искал да става чиновник, тогава не е бивало да става учител.
Матиас се приведе към своя съсед, един; червенокос петокласник.
— Знаеш ли впрочем как е малкото име на Грюнкерн?
Петокласникът още не го знаеше. Матиас каза:
— Името му е Балдуин. Балдуин Грюнкерн! Винаги пише едно Би слага след него точка. Навярно се срамува.
— Я оставете стария човек на мира! — рече Хубавия Теодор. — Той ни е необходим като контраст. Ако не беше той, едва ли щяхме да знаем какъв ценен човек имаме в лицето на доктор Бьок.
Другият дванадесетокласник се опули.
— Тео — каза той, — сега вече е окончателно ясно: от усилена работа мозъкът ти е хванал мазоли.
След вечерната молитва всички се втурнаха надолу по широкото стълбище към помещението с шкафовете, окачиха там дрехите си и префучаха по дълги нощници отново горе. Първо в умивалните. Сетне в спалните.
На дванадесетокласниците бе разрешено да се прибират за спане по-късно. Само ония от тях, които бяха инспектори по спалните, трябваше да са горе и да бдят момчетата да се измият хубавичко, да не забравят и зъбите и бързо да се качат на леглата си.
Самото лягане представляваше трудна процедура. Трябваше да застанат прави в леглата си и да увият хубаво огромните одеяла около телата си; едва след това им се разрешаваше да се строполят върху дюшека като ударени от мълния, тъй че железните легла издрънчаваха.
Във II спална зала стана инцидент. Някакъв шегобиец бе пъхнал под чаршафа на Матиас пълен легеи с вода. И когато Матиас, изморен от приключенията през деня, се тръсна в леглото като пън, падна на мокро. Като проклинаше и тракаше със зъби, той скочи от леглотои измъкна легена изпод завивката си.
— Кой ми погоди тоя номер? — разкрещя се яростно той. — Такава подлост! Да се обади негодникът! Ще го убия! Ще нахраня птиците с трупа му!
Другите се смееха.
Ули угрижен дойде по ношница и му донесе възглавницата си.
— Подла сган! — ревеше Матиас.
— Я си легни! — извика му някой. — Инак ще ти простинат четирите букви.
— Тишина! — изкрещя друг. — Юстуса чде!
Ули и Матиас се хвърлиха в леглата си.
Когато доктор Бьок влезе, в залата цареше пълна тишина.
Момчетата лежаха като агънца, в редици, и жумяха. Юстуса мина покрай леглата.
— Е — каза високо той. — Тук положително нещо не е в ред! Когато момчетата са толкова тихи, преди това положително е имало олелия. Мартине, думай какво е станало!