Сетне потупа момчето по рамото и приветливо кимна:
— На добър път, Мартине!
— Още веднъж много благодаря! — промълви тихо момчето.
После се извърна и побягна. Нагоре, към училището. Към стаята с шкафовете.
А Юстуса продължи своята разходка през утихналия, заснежен парк. До оградата. Там се огледа внимателно на всички страни. И сетне, точно както бе правил като момче, се прехвърли през оградата. Прескачането не го затрудни.
— Наученото си остава научено — каза той на един зъзнещ врабец, който внимателно го наблюдаваше.
После отиде на гости у Непушача. Той беше донесъл една малка елха. Окичиха я заедно със станиолови лентички и с позлатени орехи.
Докато Мартин стягаше куфара си, в стаята с шкафовете дойде Джони.
— Ето къде си бил! — извика той. — Мац искаше да се сбогува с тебе. Каза да му пишеш с кой влак ще пътуваш обратно.
— Дадено — весело каза Мартин.
— Е, ти постепенно почваш да ставаш отново нормален — каза зарадван Джони. — Мислех си вече, че си се побъркал. Какво имаше? А?
— Не ме питай — замоли го Мартин. (Та как да каже за мъката си на Джони, който изобщо нямаше дом!) — Мога да те уверя само в едно — втори човек като Юстуса няма.
— Да не си въобразяваш, че съобщаваш нещо ново? — запита Джони.
Докато Мартин си стягаше багажа, в ръцете му подадна „Заселникът“. Картината, която бе нарисувал за Нопушача.
— Олеле! — каза той. — Впрочем сега тая картина няма много смисъл. Че нали той вече не е заселник, а наш училищен лекар. Но може би все пак ще се зарадва, а?
— Положително — каза Джони. — За него тя ще бъде спомен. От миналата самотна година. Довечера ще му я дам.
Сетне се качиха при Ули. Малкият имаше гости. Лежеше, щастливо усмихнат в кревата си, а родителите му седяха до него.
— Хубави истории — каза господин фон Зимерн.
— Той положително няма вече да го повтори — заяви Мартин.
Майката на Ули плесна с ръце над главата си:
— Само това оставаше!
— Има някои лоши неща, които човек не може да избегне в живота си. — каза Джони Троц. — Ако не си беше счупил крака, Ули сигурно щеше да се разболее много по-зле.
Родителите гледаха Джони с недоумение.
— Той е поет — обясни им Ули.
— Аха — рече баща му, — това, разбира се, е нещо друго.
Двете момчета не останаха дълго. Ули обехца на Мартин да оздравее колкото може по-скоро:
Джони и Мартин се разделиха при градинската порта. Джони почувствува, че на Мартин се иска да го запита нещо, но не смее.
— Всичко е навик — каза Джони. — Човек не може да избира родителите си. Но като ей представя, че някой ден биха могли да цъфнат тук, за да ме вземат, забелязвам колко е хубаво, че мога да остана сам. Впрочем капитанът пристига на трети януари в Хамбург и ще ми дойде на гости и за два дни и ще идем заедно до Берлин. Чудесно ще бъде.
Той кимна на приятеля си.
— Не се безпокой. Не съм много щастлив. Би било лъжа да твърдя такова нещо. Но и много нещастен не съм.
Подадоха си ръце.
— Какво носиш в тоя пакет? — запита Джони.
Защото Мартин не бе могъл да смести колета с коледните си подаръци в куфара.
— Дрехи за пране — отвърна Мартин.
Това бе същият отговор, който бе дал предишния ден на Матиас. Та можеше ли да каже на Джони, че носеше в къщи собствените си коледни подаръци? Че ги взима със себе си от Кирхберг, вместо да ги намери под елхата в Хермсдорф!
В града той купи за баща си кутия с пури. Двадесет и пет парчета. С ленти през средата и с етикет от Хавана. А от един магазин за трикотаж взе на майка си топли плетени терлици. Защото нейните, от камилската вълна, отдавна бяха вече за хвърляне. Но тя все казваше: „Ще изкарат още десет години“.
Сетне, тежко натоварен, се упъти към тарата.
На гишето каза:
— Един третокласен билет до Хермсдорф.
Чиновникът му подаде билета. Върна му и пари. Мартин грижливо прибра всичко в джоба си. А след това каза:
— Много благодаря, господине!
И погледна сияещ към човека от гишето.
— Защо се радваш толкова? — запита чиновникът.
— Защото иде Коледа — отвърна момчето.
Дванадесета глава
съдържа голям брой хубави коледни елхи и едно малко борче; портокали, които тежат по два килограма парчето; твърде много сълзи; двукратно иззвъняване; плач и сълзи в едно и също време; нови цветни моливи и тяхната първа употреба; нощната кутия за писма в Хермсдорф и една падаща звезда.
Бе към 20 часа вечерта срещу големия празник. Метеорологичната служба беше предсказала силни снеговалежи за цяла Средна Европа. И сега небето се бе запретнало да докаже колко добре осведомена беше метеорологичната служба. Действително в цяла Средна Европа валеше сняг!