— Браво! — развикаха се зрителите и въодушевено заръкопляскаха.
— Какво става тук? — запита един горнокласник, който дойде с известно закъснение.
— О, нищо особено! — отвърна Себастиан Франк. — Само помолихме Шрайфогел да се подаде на прозореца. Защото Хари не искаше да повярва, че Шрайфогел е кривоглед.
Другите прихнаха да се смеят.
— Ти май си решил да ме поднасяш, а? — запита горнокласникът.
— Ама не, как ще реша такова нещо! — скромно отвърна Себастиан. — Че нали да ви нося, при вашата големина би значело направо да си изкълча ръката.
Горнокласникът предпочете да отмине с бързи крачки.
В този миг дотича Ули.
— Себастиан, трябва да дойдеш на репетиция! — викна му той.
— „Кралят рече, пажът се завтече!“ — издекламира присмехулно Себастиан и бавно препусна нататък.
Пред гимнастическия салон вече стояха три момчета. Джони Троц, авторът на коледната пиеска с вълнуващото заглавие „Хвърчащата класна стая“; Мартин Талер, обединил в личността си първенеца на класа и художника на декорите, и Матиас Зелбман, който винаги беше гладен, особено след обедите, и който искаше един ден да стане боксьор. Той дъвчеше още когато подаде няколко от вчерашните кифлички на малкия Ули, дошъл заедно със Себастиан.
— На! — промърмори той. — Хапни си и ти нещичко, че да станеш голям и силен.
— Ако не беше толкова глупав — каза Себастиан на Мац, — щях да извикам сега: „Как може един разумен човек да плюска толкова много!“
Матиас добродушно сви рамене и продължи да дъвче. Себастиан се повдигна на пръсти, погледна през прозореца и поклати глава.
— Полубоговете пак подскачат танго.
— Напред! — заповяда Мартин и петте момчета влязоха в гимнастическия салон.
Гледката, която се представи пред очите им, явно не им хареса. Десетина горнокласници танцуваха на двойки по паркета. Упражняваха се за часа по танц. Дългият Тирбах беше взел навярно от готвачката една женска шапка назаем и я бе накривил на главата; си. Сега, прегърнат с прекалена елегантност от ръката на своя патньор, той танцуваше като млада дама.
Мартин отиде до пианото, пред което седеше Хубавия Теодор и блъскаше клавишите колкото може по-фалшиво.
— Тия празноглавци! — изръмжа презрително Мати. Ули се скри зад него.
— Принуден съм да ви помоля да преустановите — каза учтиво Мартин. — Искаме да за продължим репетицията на пиесата от Джони Троц.
Танцьорите се спряха. Хубавия Теодор вдигна ръце от клавишите и високомерно каза:
— Бъдете така добри да почакате, докато престанем да се нуждаем от салона!
Сетне продължи да свири. И дванадесетокласниците отново затанцуваха.
Главата на Мартин Талер, първенеца на осмокласниците, почервеня до ушите — с това той бе известен надлъж и шир.
— Престанете, моля! — каза високо той. — Доктор Бьок е разрешил да репетираме в гимнастическия салон от два три часа следобед. Знаете много добре, че е така!
Хубавия Теодор се извъртя върху стола пред пианото.
— Значи тъй говориш на твоя старши по стая, а?
Ули понечи да офейка. Парливите положения не бяха по вкуса му. Но Матиас го държеше здраво за ръкава, гледащ яростно към горнокласниците и мърмореше под носа си:
— Дяволска работа! Дали да ударя един по нагръдника на тоя дангалак.
— Спокойствие! — каза Джони. — Мартин ще уреди въпроса.
Дванадесетокласниците бяха обкръжили малкия Талер сякаш искаха да го изядат. А Хубавия Теодор започна отново да свири своето танго. Тогава Мартин разблъска настрани ония, които го заобикаляха, пристъпи до самото пиано и затръшна капака! От смайване устата на горнокласниците пресъхнаха. Матиас и Джони побързаха да се притекат на помощ. Ала Мартин се справи и без тях.
— Вие трябва да спазвате точно като нас съществуващите разпоредби! — извика възмутено той. — Не си въобразявайте кой знае какво, като по една случайност сте с няколко години по-големи от нас! Оплачете се от мен на доктор Бьок! Но настоявам веднага да напуснете гимнастическия салон!
Капакът на пианото беше паднал върху пръстите на Хубавия Теодор. Прелестното му фотогенично лице се изкриви от яд.
— Почакай само, момченце! — каза заплашително той.
Сетне напусна бойното поле.
Себастиан отвори вратата и с изискана учтивост се поклони пред оттеглящите се горнокласници.
— Тия господа танцьори — каза пренебрежително той, когато дванадесетокласниците бяха вече вън, — през часа си по танц се въртят в кръг с разни изписани госпожици и се смятат за ос на Земята. По-добре щеше да бъде да прочетат някога какво пише за жените Артур Шопенхауер.