Выбрать главу

Гимназиалният учител пита дали Петър не би могъл да им достави обратно момиченцето, което Рамзес II е отвлякъл в пирамидата. Петър кимва утвърдително, произнася едно заклинание и ето че Ули тутакси слиза от един нарисуван облак! Всички страшно се радват и пеят: „Тиха нощ, свята Нощ“.

Артистите очакваха към тяхната песен да се присъединят и всички зрители — учители и ученици. Тъй представлението във всички случаи щеше да завърши добре.

И така, днес те репетираха последното действие. Свети Петър, тоест Матиас, седеше на един стол пред нарисувана елха и останалите — с изключение на Ули, нали той беше още в пирамидата — страхопочтително го заобикаляха.

Матиас почеса бялата си изкуствена брада и каза с колкото може по-дебел глас:

— За вас и вашите събратя привидно само небесата са достижими. И макар че вий летите с апарати дори в простори непознати и гледате през окуляр, небето е далеч от вас и видим съм едничък аз.
Мартин: Печална орис! В двайсти век все още сляп да е човек!
Себастиан: Но нека не тъжиме много — такава днес ни е съдбата…
Петър: Еднички мъртъвците могат да виждат в цялост небесата!
Джони: А може ли поне да снимам?
Петър: Забрана строга тука има! Не ни се нравят фотографи. Изследвай всичко ти, което съзираш ясно на небето, но непрозримата…

При последната дума Матиас заекна. Тя му бе твърде трудна, и при това той забрави текста. Впери поглед в поетическото величие Джони с няма молба да бъде извинен. Джони пристъпи към него и тихо му подсказа.

— Точно така! Имаш пълни право! — рече Мац. — Но знаеш ли как ми стърже под лъжичката! А нък това винаги се отразява ужасно на паметта ми.

Ала след това се съсредоточи, изкашля се и продължи:

Изследвай всичко ти, което съзираш ясно на небето, но непрозримата му слава не се мъчи да разгадаваш! О, зная как сте възмутени, щом нещо ви се забрани! А всъщност колко заблудени сте в знанията си… Помни: когато сложното прозреш, и простото ще разбереш…
Джони: Пресвети старче, мисля, бъркаш тука. Съвсем не сме тъй жадни за наука — и на мнозина не сече умът.
Мартин: И глупостта към щастие е път!
Себастиан: Дочухме, че за тебе няма тайни, и може би видял си от звездите, че тръгнали по пътища незнайни, изгубихме едно дете в Египет. Последва то Рамзес и навсегда се лута из безкрайни коридори на мрачна пирамида
Петър: О, беда! Но не тъжете, аз ще изговоря вълшебно заклинание във рими, затворничето клето да спасиме. Едно обаче нека помни всеки: прекъсне ли ме някой — то навеки ще си остане пленниче, където го е прибрал Рамзес… И тъй, мълчете!
Миналото не загива, стъпките остават вечни, буквите не се изтриват. О, ела, излез…

В този миг вратата на гимнастическия салон се разтвори с трясък! Стихът заседна в гърлото на Матиас. Останалите, изплашени, се извърнаха, а Ули любопитно надникна над изрисувания облак, зад който изчакваше момента да се появи. В рамката на вратата стоеше едно момче. Лицето и едната му ръка бяха окървавени. Дрехите му бяха раздрани. Момчето яростно захвърли на пода ученическата си фуражка и изрева:

— Знаете ли какво се случи?

— Че откъде ще знаем, Фридолин? — запита дружелюбно Матиас.

— Когато един от външните ученици се връща след часовете в училище, и при това са му смачкали фасона както на теб — каза Себастиан — то…

Ала Фридолин го сряза.

— Остави сега настрана дрънканиците! — викна той. — Учениците от реалката ме нападнаха по пътя към къщи, мен и Кройцкам. Задигнаха и тетрадките по диктовка, които трябваше да занесем за преглед на неговия старец!

(Бащата на Кройцкам беше учител по немски в гимназията „Йохан Сйгизмунд“.)

— Дяволска работа! Значи задигнаха и тетрадките по диктовка? — запита Матиас. — Чудесно!

Мартин погледна приятеля си Джони.

— Достатъчно ли сме?

Джбни кимна утвърдително.

— Тогава напред! — извика първенецът на класа. — През плета в градинките. Но без никакво протакане! Ще се съберем при Непушача!