Николай Райнов
Хвърчащият ковчег
Персийска приказка
Имало някога си в града Сурат един богат търговец. Едничкият му син — Сюлейман — бил ленив момък, па и разгален от баща и майка. Когато родителите му умрели, той наследил много пари и още повече имоти.
За Сюлейман настъпили дни и нощи на непрекъсната веселба. Неговите приятели отведнъж се умножили: знайно е, че са безброй онези, които обичали да пият и ядат на чужда сметка, а малцина са тези, които помагат на човека, когато изпадне в беда. За няколко години с помощта на своите приятели богатият наследник успял да прахоса, току-речи, всичкото си наследство.
Тогава той се сепнал. Решил да се залови на работа. Баща му го бил научил на един занаят — да тъче килими. Додето бил богат, момъкът не работел. Но като почнал да обеднява, купил си стан и прежди и се заловил за занаята.
Приятелите му го изоставили: каква полза да дружиш с някакъв си тъкач, който изкарва тъкмо толкова, колкото му трябва, за да преживее?
Все пак Сюлейман не се отказвал от прежния весел живот. От време на време той свиквал неколцина приятели и ги угощавал. На едно подобно скромно угощение бил поканен и някакъв чужденец, който минавал през Сурат на път за остров Серендиб.
Заприказвали за пътешествия.
Едни хвалели ползата и приятността на пътуването, а други — напротив, говорели за много опасности, с които е свързано всяко пътешествие. Сюлейман не бил никога пътувал. Не знаел на кои да вярва.
След като се изказали всички, взел думата и той:
— Обичам меда на пчелите, но не и жилото им. До днес не съм излизал от Сурат. Все съм се плашел от разбойници, люти зверове, опасни болести. Да знаех, че има средство да се обиколи земята от край до край, без да се изложи човек на опасност, още утре бих тръгнал да пътувам. Обаче, както казвате, такова средство няма. Наистина, всичко зависи от късмета на човека: моят баща, покойният Малек, бе пътувал много и никога не му се бе случило нищо лошо. Но знам ли аз, че и със сина му Сюлейман ще стане същото?
Тогава чужденецът казал:
— Господине, ако искаш да знаеш дали има средство за пътуване безопасно, ще ти кажа, че има. Ала, разбира се, това средство не бива да се знае от мнозина.
Всички сътрапезници на Сюлейман Малек взели тия думи за шега. За шега ги взел и самият домакин. Но когато се свършило угощението, чужденецът казал на Сюлейман, сбогувайки се с него:
— Ако искаш да узнаеш средството, за което отворих дума, утре бих дошъл да ти го кажа.
— Заповядай! — рекъл домакинът.
На другата сутрин чужденецът дошъл. Той носел в една торба разни железа и всякакви сечива и уреди.
— Слушай! — казал той на Сюлейман. — Средството, за което приказвахме, е машина, нагласена по особен начин. Аз ще я направя пред тебе, за да разбереш кое как става. Повикай някой дърводелец и му поръчай да донесе дъски и сечива.
Дърводелецът дошъл. Чужденецът му заповядал да изработи ковчег, дълъг два метра и половина и широк метър и половина, А сам той през това време се заел да прави разни витла и пружини от железата, които бил донесъл.
Работата продължавала цял ден. Вечерта ковчегът бил готов. Платили на дърводелеца и го изпратили.
На другия ден чужденецът се заел да нагажда витлата и пружините и да ги забива в разни места на дървения ковчег.
Чак на третия ден ковчегът бил готов.
Тогава чужденецът рекъл:
— Можем вече да го изпитаме. Но това ще сторим някъде извън града. Къде мислиш, че ще бъде най-добре? Трябва никой да не ни види.
Сюлейман Малек предложил да отидат на чифлика му, който бил доста далече от града и на отстранено място.
Завили ковчега в един персийски килим, дали го на двама роби да го носят и тръгнали към чифлика. Сюлейман заповядал на робите да си отидат. Двамата мъже отнесли ковчега в градината. Там нямало кой да гледа опитите им.
Додето домакинът се чудел за какво би могъл да послужи ковчегът, чужденецът махнал килима, отворил капака на ковчега и влязъл в него. Току-речи в същото време ковчегът се вдигнал във въздуха и полетял с невероятна бързина. След миг се изгубил във въздуха. Сюлейман не го видял къде е отишъл.
Но ето че след минута-две ковчегът се показал отново на небето, над главата на Сюлейман. Като направил няколко кръга, бързо слязъл и кацнал на земята, тъкмо пред домакина.
Сюлейман не знаел с какви думи да изкаже голямата си почуда.
А чужденецът му рекъл:
— Не се чуди! Сам виждаш, че средството, за което ти приказвах, не е някаква магия, а проста машина, направена майсторски. С тоя ковчег ти ще можеш да пътуваш, без да се боиш от разбойници и зверове. Той се движи бързо И сигурно. Подарявам ти го. Служи си с него, ако искаш.