Докато светлинките на къщите гаснеха една по една, безшумна сянка се отдели от скалите, извисяващи се над града. Беше мъжка фигура, която се прокрадваше плътно прилепена до скалите и се движеше предпазливо към реката. Когато някой камък се търколеше изпод нозете ѝ, сянката застиваше. Ослушваше се и след известно време отново продължаваше напред.
Камък се изтърколи и цопна във водата. Черният силует се закова на място. Всичките му сетива се изостриха. Знаеше, че на отсрещния бряг войниците на принц Мустафа патрулират на смени. Приглушените им гласове стигаха до ушите му. Дали бяха чули звука от падащия камък? Спря се и изчака. Щяха да решат, че шумът е от животно, дошло да пие вода. През този сезон дори и вълците слизаха до реката.
Когато се увери, че отсреща не са го усетили, силуетът се потопи в течащите, студени като лед води. Мускулите му се напрягаха да устои на течението. Беше му студено единствено на главата. Толкова силно стискаше зъби от страх да не се чуе тракането им, че челюстта започна да го боли.
Понечи да излезе на брега, но чу звук и спря. Стъпките приближаваха към него. Мъжът се потопи почти целия във водата. Тялото му се беше изопнало като лък. Ако го заловяха, нямаше да разберат кой е, кой го изпраща и защо се опитва да проникне в конака на принц Мустафа, защото беше ням. Но със сигурност щяха да го убият. Пък дори и да можеше да говори, той не знаеше нищо, освен какво трябва да вземе.
Спря и зачака. Тъй като вече не се движеше, тялото му започна да се вледенява. Мозъкът му изтръпна. Дори и да не го хванеха, щеше да замръзне и да потъне. Във въображението си запали огромен огън. Не помогна. Студът пълзеше право към сърцето. Усещаше го. Очите му започнаха да се затварят. Сепна се ужасен. Ето това означаваше смърт. Ако заспеше дори и за секунда, нямаше спасение. Трябваше да се движи. Обаче мъжът не помръдваше дори и пръста си, защото и движението беше равно на смърт.
През заскрежените си мигли забеляза фигурата на пазача. С усилие отвори очи. Спасението сега зависеше от бързината и ловкостта на нападението. Започнали да го болят от измръзване и напрягане, мускулите му изведнъж се натегнаха като навита пружина. Двете ръце, които изскочиха от водата, издърпаха надолу мъжа, който нямаше време дори да извика. Шумът на реката заглуши плясъка. Схватката в тъмната вода приключи със светкавична бързина, както беше започнала. Безжизненото тяло бе повлечено от течението. Първо се удари в една скала, а после се изгуби от поглед. Пенещата се река отнесе следите от убийството.
Мъжът отмести поглед и с мъка накара вледененото си тяло да излезе на сушата. Раздвижи ръцете и краката си. Когато усети, че кръвта отново тръгва по вените му, той се промъкна под гледащия към водите на Йешилърмак балкон на принц Мустафа.
Немият изпълни задачата си преди изгрев-слънце. Изчезна в мрака точно както беше дошъл. Единствената следа, която остави след себе си, беше трупът, който бурните води на Йешилърмак повлякоха и отнесоха. Кой знае кога и къде реката щеше да го изхвърли на брега. А когато намереха пазача на принца, със сигурност щяха да решат, че сам е паднал в реката.
Въпреки студа и засилващия се дъжд мъжът пришпори коня си. Искаше да пристигне час по-скоро на мястото на срещата и да се отърве от опасния товар. Бе наясно, че срещу кесия пари се бе забъркал в смъртоносна игра.
На развиделяване долината беше останала назад. Още около час препуска и видя хълма с едно-единствено дърво на него. Там щеше да се срещне с мъжа, на когото не беше видял не само лицето, а дори и косъм от главата. Мислеше единствено как в пояса му ще влезе още една кесия, пълна с лъскави жълтици. Забеляза силуета зад дървото. Очевидно беше пристигнал преди него.
След няколко минути двамата конници се срещнаха. Животното на немия се опитваше да се успокои след дългото препускане, а от устата му бълваше пара. Мъжът, който го очакваше, беше възседнал черен кон. Отново се беше увил в черната пелерина, от която се виждаха само устните му.
— Приключи ли?
Немият не чу гласа, но можеше да прочете по движението на устните му. От устата му излезе стон, който означаваше, че е приключило.
— Донесе ли го?
— Ъхъ, ъхъ! — Отговорът беше хриптене.
— Някой видя ли те?
Мъжът силно поклати глава и с движения с ръце се опита да разкаже как беше счупил врата на пазача и бе хвърлил тялото във водата.
Мъжът в черно протегна ръката си към немия.
— Дай ми го.