— От какво се страхуваш, паша? — Шепотът на Хюрем сега се бе превърнал в съскане.
— Този човек Яхия…
— Поетът Яхия ли?
— Да. Този долен човек навсякъде създава скандали. Подстрекава народа против вас и мен.
— Не ни намесвай, паша. Яхия ефенди има проблем с твоето богатство. Нали в Багдад поетът Фузули казал на падишаха: „Отправихме поздрав, но не го приеха, защото не е рушвет“. Яхия си мисли, че ти не поздравяваш никого без подкуп. Е, не може да се каже, че не е прав. Внимавай, зетко. Сюлейман си затваря очите вече няколко пъти, но накрая ще му писне. Да знаеш, че когато е разярен, дори нашата молба няма да помогне.
Ако беше някой друг, щеше да потъне в земята от тези тежки думи. Обаче Рюстем се ухили.
— Нищо не мога да направя — каза той на тъщата си. — Чуя ли гласа на парите, не издържам.
Великият везир беше твърдо решен да привлече Хюрем на своя страна, за да си разчисти сметките с Яхия.
— Ако се занимаваше само с мен, добре. Но Яхия обикаля по казармите и клевети и вас, като казва, че Хюрем султан подстрекава падишаха ни срещу Мустафа хан. Страхувам се, че…
Хюрем го погледна яростно. Рюстем беше по-опасен и от най-отровните змии и скорпиони. Изведнъж се развика:
— Защо ми обясняваш за страховете си, паша? Нали ти си великият везир? За какво те сложихме на тази длъжност — за да станеш още по-богат от рушвети ли? Щом се случват такива неща, защо още стоиш? Като си велик везир, вземи мерки, направи нужното. А ако не можеш, да знаеш, че ние ще сторим каквото трябва.
Рюстем паша разбра и се уплаши. Знаеше добре какво означаваха тези думи — да бъде свален от поста и дори да бъде убит.
През нощта Хюрем султан отново не спа. С приближаването на целта не я свърташе от вълнение. Докато гледаше в мрака, си помисли как от тридесет и пет години си мечтае непрекъснато за това. Ако не беше убийството, за което беше сигурна, че е дело на Гюлбахар, щеше да сложи короната на Сюлейман на главата на Мехмед.
Лицето ѝ се изкриви от болка. Очите ѝ се замъглиха. Хайде, Гюлбахар, ела сега и вземи от главата на моя Баязид короната, която смяташе, че принадлежи на сина ти!
Примката на смъртта вече се затягаше. За да уловят принц Мустафа в клопката, Хюрем трябваше да удари и печата. А той беше в ръцете ѝ. Немият се беше промъкнал в двореца на Мустафа в Амасия и беше ударил печата му върху восък. А изработеният по отпечатъка фалшив — печат щеше да осъществи тридесетгодишната мечта на Хюрем.
— Стигнах до края на пътя, Гюлбахар — изсумтя презрително тя. — Виж, печатът на смъртта вече е в ръцете ми. Московската наложница, която ти би и влачи по земята, срещу която пусна змии и чийто син погуби, осъди единствения ти принц на смърт, а теб да изгориш от мъка по загубеното дете.
LX
— Това е клевета! — Хюрем скочи от мястото си, зяпнала от учудване. — За нищо на света не бих повярвала. Ваше Величество, султане мой, не вярвайте и вие. Опитват се да очернят нашия храбър принц!
Угнетен от тежки мисли, падишахът погледна насълзените очи на съпругата си.
— И великият везир е на твоето мнение, Хюрем. Всичките ми везири и паши имат доверие на сина ни.
— Разбира се, че ще имат, какво лошо са видели от нашия принц Мустафа?
Сюлейман тъжно поклати глава.
— Те му имат вяра, а да не би ние да му нямаме, Хюрем? Ще оставим ли да се злослови срещу нашия принц, макар съмнението да разяжда душата ни като червей? Преди шушукаха, че падишахът е остарял и на негово място трябва да застане Мустафа. А сега казват, че Мустафа хан се подготвя да развее знамето на бунта, за да отнеме престола от ръцете на баща си. Навсякъде се говори. В отделенията на еничарите, в подслоните за моряците, дори по койките на екипажите.
Хюрем всъщност знаеше докъде са стигнали клюките. Огромната империя кипеше от тях. Беше достатъчно Хюрем и Рюстем паша да пуснат малък слух на едно-две места. А Михримах султан и двамата принцове Селим и Баязид, които вече бяха започнали да се виждат като султани, постоянно разпалваха огъня под казана.
Единствено принц Джихангир странеше от тези неща. Онова, което чуваше, нараняваше чувствителната му душа. Един ден бе извикал на Хюрем:
— Никой не може да ме убеди в тези лъжи! — Гласът му беше излязъл с невероятна сила от слабичкото болно тяло. — Батко ни Мустафа хан да се разбунтува срещу баща ни, това е невъзможно! Ако ми кажат, че планини са се събрали, а морета са се разделили, мога да повярвам, но не и че Мустафа хан би предал баща ни.