Хюрем знаеше колко е привързан синът ѝ към Мустафа, но чак такава реакция не беше очаквала. На кого приличаше това дете? Нито в нейния род, нито в този на Сюлейман имаше някой толкова чувствителен, слаб и болнав. Точно заради това не беше дала никаква роля на Джихангир в плана си. Но усещаше, че момчето се съмнява. Хюрем се изплаши да не би заради своята всеотдайност към Мустафа Джихангир да допусне грешка, която би съсипала всичко. Веднага му отговори тихичко:
— Кой би повярвал, синко, кой би повярвал? Бог да пази принца ни от клевети!
Най-малкият син на Сюлейман и Хюрем не вярваше, но отровният слух се предаваше от ухо на ухо все по-украсен — и се разрастваше главоломно. Искрицата се беше превърнала в огън. Народът обсъждаше кога принц Мустафа ще свали баща си от трона.
— Чу ли, принц Мустафа казал: Стига вече!
— И какво, като е казал? Нашият падишах няма намерение да се отдръпне. Да обяви, че е остарял, и да се оттегли от престола. А дори и той да се откаже, жена му, московчанката, не би го направила.
— Ще се откаже и още как. Но има още време.
— Какво ти време, ефенди? Страната е в смут. Какво чака принцът ни? Пак ли еничарите да обърнат казаните, да започнат да палят и рушат наоколо и да убиват невинни хора?
— Ти нищо не знаеш. Еничарите биха ли сторили подобно нещо, без да получат заповед от Мустафа? Когато го видят, войниците се радват и викат: Селим Свирепия си отиде, но идва следващият.
— Тогава да идва, ако ще идва.
— Ще дойде, ще дойде. Мустафа обяснявал на агите и бейовете, които се стичали да го посетят, че дядо му султан Селим хан Свирепия, да почива в Рая, се е възкачил на престола на четиридесет години. И Аллах щял да даде трон на Мустафа на четиридесет.
— А на колко е сега?
— Скоро щял да започне тридесет и осмата…
— Леле, леле! Ще чака още две години, така ли? Кой ли ще остане жив дотогава? Да видим дали самият той ще доживее?
Разговорите по казармите на момента се докладваха на падишаха.
Дори Хюрем се изненада от размерите, които достигна мълвата, но продължи да играе ролята на защитничка на принц Мустафа, твърдейки, че той е пораснал в ръцете ѝ. Безброй пъти попита султана:
— Нито веднъж не видяхме неуважение от негова страна към нас или към господаря ни. Вие също не сте видели, тогава защо тези клевети ви мътят акъла?
— Така е. Но се страхуваме, тъй като знаем, че няма дим без огън. Веднъж амбицията за султаната да се загнезди в мислите и сърцето на човек, няма да признае нито баща, нито дете. Ако не беше така, дядо ни щеше ли да убие родния си брат, а баща ни своя баща?
Хюрем обърна насълзените си очи към него.
— Да не би Негово Величество султанът да иска да каже, че вярва на тези лъжи?
Мъката, която изживяваше, беше изписана по лицето на султан Сюлейман. Загледа се отнесено в съпругата си, без да отговори.
— Не вярвам — прошепна тихо. Беше толкова тъжен, че не можа да забележи паниката, изписала се в погледа на Хюрем. — Не вярвам. И държавата, и синът са наши. В средата стои или животът на държавата, или този на сина ни. Нужни са улики, доказателства.
Хюрем беше предположила, че ще стане така. Но планът ѝ беше железен. Бе нагласила всичко, като бе взела под внимание, че падишахът няма да допусне да се злослови срещу Мустафа. Докато кроеше как да му предостави и улики, и доказателства, тя се засмя, сякаш се радва.
— Знаех си, че няма да се подлъжете по клеветите.
Мъката и притеснението в очите на падишаха не се бяха разсеяли.
— Държавните работи не стават така. Трябва да съм сигурен. Трябва да се убедя, че нашият принц не се подготвя да вдигне бунт срещу нас.
— Какво ще правите?
— Не зная.
Хюрем знаеше. Но не отдели тъжния си замислен поглед от Сюлейман.
— Сещаш ли се за решение, Хюрем?
— Изпратете най-доверените си везири в Амасия. Да говорят с принца ни. Мустафа хан, какъвто ние го познаваме, не би пестил думите си. А е и достатъчно смел, че да не скрие, ако има подобно намерение.
Много пъти Сюлейман беше чувал как Хюрем защитава сина на Гюлбахар, но не очакваше чак толкова. И тя беше майка на принцове. Ако Мустафа изгубеше престола, щеше да дойде ред на нейния Селим. И въпреки това не даваше да се каже лоша дума за Мустафа.
— И на нас ни хрумна това — кимна с глава той. — Изпратихме двама наши везири в Амасия, уж сме им поверили задача да проверят докъде са стигнали усилията на шах Тахмасп да разпространи шиитството в селата ни. Те ще говорят с Мустафа и ще се опитат да разберат какви са намеренията му. И на двамата везири дадохме разрешение да се опитат да го настроят срещу нас.