Но чудото не се случи.
Мустафа, когото седмината едва удържаха с въжетата, успя да се изправи на крака с едно движение. Един от немите мъже, които отблъсна, падна и удари главата си в сандъка. Остана там, без да помръдне.
— Хайде, татко! — извика Мустафа. — Махни тези проклети палачи от мен и ела сам да ме убиеш. Смъртта, дошла от бащини ръце, е добре дошла. Но не оставяй сина си в лапите на тези неми убийци!
Падишахът бе коленичил върху килимчето зад пердето и удряше по земята с ръце. Мустафа дочу тези звуци.
— Там си! — извика той. — Чуваш и наблюдаваш всичко. Щом е така, ела и спаси живота на своя Мустафа. Защо стоиш? За какво са бащите?
Султан Сюлейман поиска да скочи от мястото си, но не можа. Брадата му беше мокра от сълзи. Къде остана чудото, което очакваше?
— Вместо да ме караш да изживея тази мъка, да беше стоварил върху главата ми престола, който ми даде — извика с негодувание Сюлейман, докато отново свеждаше глава на килимчето. — Поне убий и мен, че да умра, прегърнал своя син.
Последното нещо, което чу Мустафа, беше този бащин вик. От умора беше започнал да губи съзнание, а краката вече не го държаха. Тогава отново видя Кара Али. Мъжът неумолимо се приближаваше към него, стиснал намазненото въже в ръцете си.
Изведнъж спря да се съпротивлява.
— Прости на своя Мустафа! — каза тихо. — Уплаши се за живота си и се възпротиви срещу твоя ферман. Щом е заповед на падишаха, значи трябва да бъде изпълнена.
Застана на колене и докато се опитваше да изрече Шахада, Кара Али вече бе надянал въжето около врата му. Тъкмо щеше да пристегне примката, когато от гърлото на Мустафа се откъсна хриптящ вик:
— Татко, нека душата ми бъде пожертвана за теб. Не плачи за мен. Не трепери от страх за извършен грях, защото ръцете ти са изцапани с кръвта на твоя син. Ти не му прости, но когато утре се срещнем в деня на Страшния съд, Мустафа няма да ти търси сметка заради своя живот. Живей дълго и честито с народа си.
Това бяха последните думи на принца.
Седмината палачи заедно дръпнаха въжето и последните му думи бяха задавени в хриптене. Тялото му се свлече напред. Чу се зловещото пукане от счупването на врата му. Това беше звукът, който падишахът щеше да чува всяка нощ през остатъка от живота си. Сюлейман извика зад пердето:
— Аллах! Вече дори не мога да те помоля да опростиш греха ми.
Точно тогава тежката кожа, която покриваше входа, се повдигна.
Принц Джихангир надникна вътре. Седемте зловещи силуета замръзнаха на място. Джихангир, чиито очи свикваха с мрака, видя седмината палачи и Мустафа, който се бе свлякъл като празен чувал в ръцете им.
— Убийство!
Страховитият писък на принц Джихангир заглуши дори и шума от военния оркестър.
— Убийство! Бързайте, погубиха Мустафа хан!
Всички войници гледаха след Джихангир, който тичаше като полудял към отсрещните възвишения, викайки страшно. И всички глави се извърнаха към шатрата на султан Сюлейман.
LXII
Новината бързо достигна до двореца. Виковете на вълни приближаваха към покоите на Хюрем.
— Нещастие, нещастие!
— Божичко, какво се е случило?
— Убийство, убийство!
— Мустафа хан бил убит!
— Не е убийство, а екзекуция. Седмина палачи удушили принца ни.
— Еничарите са се разбунтували…
— А падишахът какво е направил?
— Безжизненото тяло на Мустафа хан било в ръцете на господаря ни.
— И владетелят бил съсипан.
Хюрем бе скочила от мястото си още при първия писък.
— И не е само Мустафа хан, а в същия момент бил убит и синът му в Бурса.
— Клетата съпруга получила новината за смъртта на мъжа си, докато екзекутирали мъничкия ѝ син пред очите ѝ.
— Нещастие, нещастие.
— Поетът Яхия написал едно касиде[129], което превъзнасяло Мустафа хан и посрамвало Рюстем паша. Еничарите го рецитирали, крещейки пред палатката на падишаха.
— Млечният брат на господаря ни Мехмед Челеби нахлул в палатката на султана и извикал: „С какво си по-различен ти, Сюлейман хан, от изцапания с кръв Карл V, който накара да убият сина му принц дон Карлос? С нищо, само името ти е различно. Аз повече не мога да наричам брат онзи, който е погубил живота на детето си. Хайде, извикай немите си палачи, че другата ти ръка да се изцапа с братска кръв“.