Щастието и радостта сякаш бяха обидени на двореца. Звънкият смях на Хюрем султан, който едно време огласяше сарая, сега бе замлъкнал. Вече не се чуваха и песните ѝ.
Единственото, което остана, беше враждата за престола между двамата синове на Хюрем, както и клюките на везирите. Те се опитваха да познаят кой принц ще застане начело на държавата. Всеки помагаше на престолонаследника, когото предпочиташе, и свирепо се бореше за власт.
Две години след като падишахът бе свалил от длъжност своя зет Рюстем паша, за да успокои гнева на войниците, Хюрем султан беше убедила съпруга си да му върне поста. Но дори и машинациите на Рюстем изглеждаха съвсем незначителни в сравнение с интригите на принцовете и везирите, разпалени от враждата за престола.
А сега до главата ѝ беше дошъл и проблемът с Лала Мустафа паша. Рюстем паша го беше отдалечил, като го бе изпратил при принц Селим. Тук той получи обещание от него, че ако се възкачи на престола, ще стане велик везир. Това го амбицира да плете интриги, каквито дори и майсторът в тази област Рюстем паша не би могъл да измисли. Лала Мустафа паша и Мехмед паша Соколович, чиято звезда вече грееше ярко, се състезаваха да възцарят Селим. Двамата мъже се бяха превърнали в смъртни врагове на тройката Хюрем-Рюстем-Баязид.
Беше настанало време устите на тези врагове да бъдат запушени.
Джафер отново провери боязливо дали шишенцето с отрова беше в наподобяващия бездънен кладенец джоб на шалварите му. Смъртта си беше на мястото. Шишенцето бе пълно с отровата на четиридесет змии и ако се счупеше, дори и само допирът до кожата за една-две минути щеше да сложи край на живота на Джафер.
Той бе обърнал гръб към стената и напредваше бавно и безшумно на мъждукащото пламъче на факлата. Щеше да си отдъхне, когато предаде шишенцето на оня, който го очакваше. И тогава стъкленият съд щеше да тръгне на смъртоносното си пътешествие. Докато не види сметката на Лала Мустафа и Соколович.
Джафер се закова на място. Някакво тракане ли беше чул? Ослуша се внимателно в тишината. Не чу нищо. Но можеше да се закълне, че беше доловил звук. Ослуша се още малко. Отново не чу нищо. Вероятно беше някоя от мишките, които обикаляха из развалината.
Продължи напред, стараейки се още повече да бъде безшумен.
Когато отново чу онзи шум, загаси в земята нищожния пламък на факлата, която не осветяваше повече от една крачка напред. Джафер съвсем се изгуби в тъмнината. Едната му ръка беше върху кинжала, с който преди малко бе прерязал гърлото на коларя. Дали някой не го беше издал. Възможно беше, в двореца не липсваха шпиони. До вчера гъмжеше от хора на Любимеца Ибрахим паша, а сега от тези на Рюстем. Със сигурност и доносници на принц Селим, Лала Мустафа и Соколович обикаляха покрай стените, ослушваха се зад вратите и завесите.
Тъй като не чу никакъв звук, Джафер трябваше да продължи пътя си в тъмнината. Всъщност му бяха останали най-много още пет-десет метра до откритото място, където щяха да се срещнат.
Тъкмо щеше да пристъпи, когато остра, добре наточена стомана се притисна до гърлото му. В тъмнината вонящ дъх го лъхна в лицето.
— Жасмин ли обичаш или зюмбюл?
Напрегнатото тяло на Джафер изведнъж се отпусна. Цялото му лице беше мокро от пот. Това беше човекът, когото чакаше.
— Ти ли си? — прошепна към мрака.
Гнусният дъх отново обгърна лицето му. Стоманата решително се заби в гърлото му, причинявайки му болка.
— Отговори. Ще умреш.
— Жасмин. Мразя зюмбюла.
Това беше уговорената парола. С ръката си Джафер се опита да избута ножа, който вече пробиваше гърлото му. Но другият нямаше намерение да свали кинжала.
— За да умреш ли си дошъл, или за да убиеш?
За миг страхът подпали съзнанието на Джафер. Дали пратеникът не беше заловен и не бе изпял всичко? Ами ако тази ръка, която подпираше в гърлото му кинжал, не принадлежеше на шпионина, когото щяха да изпратят срещу Лала Мустафа, а на палача, накарал го да говори?
— Нито да умирам, нито да убивам. Дойдох да видя един приятел — каза Джафер с глас, който издаваше нетърпението и страха му.
И това беше знак от паролата. Сега кинжалът или щеше да бъде свален, или щеше да разкъса гърлото му.
Случи се първото. Неусетно Джафер сложи ръка на мястото, където преди малко се бе врязала стоманата. Усети топлата мокрота на кръвта.