Хюрем не можа да попита дали е проговорил. И да беше, какво от това? А ако не беше проговорил, какво щеше да се промени?
Хюрем извика на Мерзука:
— Намери и ми доведи това хърватско момиче.
Но девойката беше изчезнала.
След два дни Хюрем говореше с глас, който вече едва се чуваше:
— Виждаш ли, Джафер ага? Нито красотата е постоянна, нито султанатът. — Опита се да вдигне малкото огледало на червени точки в ръката си и да се погледне, но не ѝ достигна сила. — В края на краищата ще си отидем като сираче от двореца, в който дойдохме като такова. Дори никой няма да плаче за нас.
Чу хълцанията на застаналите до главата ѝ Мерзука и Джафер. Ако и Сетарет калфа беше жива, тя със сигурност също щеше да плаче.
— С изключение на вас — усмихна се Хюрем.
— И падишахът ни не се отделя от вас — каза смутено Мерзука.
— Зная. Нали точно на това не мога да издържа. След бедите, които причиних, сълзите, които Сюлейман пролива за мен, капят в сърцето ми като огън — замълча да си поеме дъх. — Дори и децата ми ще ме забравят за три дни. Няма кой да плаче за мен освен вас тримата.
Джафер престана да мисли за правилата и хвана немощната ръка на Хюрем в огромните си шепи.
— Има — задушаваше се от хълцане той. — Има, има!
— Кой?
Хюрем не чу отговора. Отново се беше отнесла.
Вече често губеше съзнание. Още от мига, когато лекарите казаха, че няма надежда, султан Сюлейман стоеше до главата на съпругата си. Докато спомените преминаваха пред очите му, той с надежда чакаше Хюрем да отвори очите си, на които не можеше да се насити, и да му се усмихне.
Падишахът погледна към белокосия и белобрад гигант, който стоеше неподвижен от другата страна на леглото. По изражението на лицето му се разбираше колко е голяма мъката му. Мерзука бе упорствала:
— Непременно трябва да дойде! Дайте разрешение, владетелю. Ако Хюрем ханъм знаеше, че е тук, също щеше да пожелае да бъде до нея.
Сюлейман бе позволил старецът да влезе в стаята на съпругата му.
Без да се интересува от присъствието на падишаха, мъжът коленичи. Хвана ръката на Хюрем и я целуна.
— Александра, стани, дъще — прошепна той, а стонът заседна в гърлото му. — Хайде, виж, аз съм тук. Планините и реките ни очакват.
Всъщност, когато Хюрем се отнасяше в мрака, в който потъваше, тя тичаше по планините, реките и долините, окичили се със златни класове и жълтуги. Пееше волжките песни. Колко много ѝ липсваше буйната река! Сред цветята, накипрени като булки, гонеше пеперудите. Те кръжаха около червената ѝ коса, вееща се на вятъра.
Старецът с часове седя до Хюрем, без да помръдне. Не отделяше поглед от нея.
Изведнъж Хюрем отвори очи. Те отново бяха така тъмносини и отново съвсем зелени. Дълбоки. Падишахът не можа да повярва. Дали все пак жена му не побеждаваше смъртта? Очите им се срещнаха. Сюлейман прочете любовта в погледа на Хюрем. Разкаянието. Самотата. Примирението със съдбата. Негодуванието. Страха. Когато тя видя грамадния старец до главата си, се случи нещо още по-невероятно. Лицето на Хюрем бе озарено от усмивка. За миг погледът ѝ оживя, както през първия ден, когато я видя в харема…
Дланите на Хюрем и стареца се срещнаха. Сълзите, стичащи се от очите на мъжа, вече капеха по ръцете на Хюрем, които той целуваше.
Опита се да се надигне.
— Ваше Величество, султане мой — каза тя. Говореше с усилие. — Да ви запозная. Моят баща Тачам!
— Александра, дъще — простена отново мъжът.
Нямаше човек в стаята да не плаче. Но Хюрем не ги видя. Очите ѝ гледаха ту Тачам Ноян, ту съпруга ѝ.
— Той е владетелят на свободните планини, на полята и на бълбукащите реки.
С голямо усилие тя мушна ръката си под възглавницата и извади опърпана торба. Очите ѝ играеха живо, докато я подаваше на стареца.
— Спомни ли си? — усмихна се тя. — Торбата с чеиза на Александра.
Дъхът вече не ѝ стигаше.
— Занеси този чеиз там, откъдето го взехме, и го остави. И погледни дали по полята хвърчат моите пеперуди.
Усмивката остана на лицето ѝ. Очите ѝ, сменящи цвета си от много тъмносиньо до зелено, все още бяха пълни с живот, сякаш се готвеше да прихне в смях.
Докато султан Сюлейман целуваше жена си за сбогом по челото, прошепна на ухото ѝ:
— Никога няма да те забравя, Хюрем. Няма да те забравя…
ПРЕДИ КРАЯ…