ПРЕДИ КРАЯ…
Хюрем султан: Издъхна, преди да види някой от синовете си на престола. В рамките на една година враждата между принцовете Селим и Баязид се разгоря. Победеният Баязид избяга и намери убежище при шаха на Иран.
Султан Сюлейман Законодателя: Усъмни се, че жена му беше отровена, но не можа да намери никаква следа. След смъртта на Хюрем той живя още осем години. Заплати на шах Тахмасп с пари и земи, за да погуби сина му Баязид. Синът, който Хюрем искаше да стане падишах, и семейството му бяха избити. След като ръцете на Сюлейман се изцапаха с кръвта на още едно негово дете, той започна да се бори с угризенията си и враждата за престола. Пет часа преди победата над крепостта Сигетвар той издъхна в ръцете на Мехмед паша Соколович.
Рижия Селим: Принц Селим, за когото Сюлейман казваше: „Ще трябва да оставя държавата, заради която погубих юнака на юнаците Мустафа, на Рижия Селим, познат на народа като пияница“, се възкачи на османския престол.
Рюстем паша: Почина като най-богатия човек в империята, без да разбере, че с участието си в убийството на принц Мустафа той промени хода на историята. Беше запомнен като „въвел подкупите в държавата и създал тарифа“.
Мехмед паша Соколович: Въпреки подозрението, че е отровил Хюрем, той стана велик везир. И както тя беше предположила, Соколович, а не Селим управляваше държавата.
Лала Мустафа паша: Той също постигна своето след Соколович. Обаче бе велик везир само за три месеца.
Гюлбахар хасеки: Тя живя още двадесет и осем години, след като синът ѝ и внукът ѝ бяха убити в един ден. Стана свидетел на смъртта на Хюрем султан, султан Сюлейман и Рюстем паша — главният виновник за предаването на сина ѝ на палачите, освен това видя как Селим стана падишах. Почина на осемдесет и две години. Беше погребана в тюрбето, което построи в Бурса за сина си.
Черният Джафер: След погребението на Хюрем никой не го видя.
Мерзука: И нея никой не видя повече.
Тачам Ноян: Изгуби се така, както се беше появил. Възрастните хора по планинските села все още разказват на внуците си историята за конника, яхнал светлосив кон, чиято грива се развява от вятъра, и за малкото момиче с червени коси. А когато ги попитат какво е станало после, старците отговарят, че не знаят, но твърдят, че конникът все още неспирно обикалял от планина на планина с торба в ръце. Ако ги питат пък за червенокосото момиче, поклащат глави: „Нейната песен се чува вечер“.
— Ти знаеш ли песента, дядо? — питат децата.
— Разбира се. Хайде, ела, заедно да я изпеем:
Ето, Волга, аз дойдох, прегърни ме, отнеси ме…
БЕЛЕЖКА НА АВТОРА
Няма никакво съмнение, че Хюрем султан е една от най-влиятелните женски фигури в османската история. До днес по-голямата част от описанията и изводите за нея се концентрират в употребата на епитетите жестока и безмилостна. Причината образът на Хюрем да бъде оформен по подобен начин се дължи не само на факта, че историята през този период е била изследвана предимно от чуждестранни историци, но и на това, че тя е била лишена от задълбочена историческа информация, която да достигне до детството на Хюрем, както и от разглеждането на причинно-следствените връзки.
Оставил драматично своята следа в най-светлия период на световна империя, един човек, независимо дали мъж или жена, съвсем естествено ще бъде оценяван и коментиран по най-различни начини. В историята, която се опитах да сътворя, въпреки цялата сила и величие, каращо османския дворец да трепери, в душата на Хюрем бушуват бури и както всички жени тя също се намира в лапите на страховете, преплитащи се с минали трагедии. Фактът, че се налага да се бори с тежки травми след едно кратко и щастливо детство, става причина тя да добие различно отношение към живота. Тя бива отвлечена, продадена, бита, унижавана и тормозена. Но предпочита борбата вместо смирението — пътя, който обикновено избират потисканите жени. Мъките, които изживява, подхранват импулса ѝ за мъст и нейния хъс. Тя си отмъщава на живота и хората. Защото те са я погубили още когато е била нежна фиданка. С проницателността си, която плете като дантела, Хюрем започва война срещу жестокостта, откъснала я от майка ѝ, семейството и дома ѝ. Пораства с ненавистта, утаила се в детското ѝ съзнание. Желанието за мъст срещу живота е чувство, което трябва да докаже първо на себе си, но то вече толкова здраво се намира в клещите на естествените ѝ импулси, че не може да го признае дори сама на себе си. Тя е достатъчно емоционална, за да се влюби, и достатъчно зряла, че сърцето ѝ да бие единствено за децата ѝ. Тя е жена. Плюс това фактът, че освен красавица, е и султанката на мъжа, от когото светът трепери, съвсем естествено наред с привърженици, ще ѝ създаде врагове, отровни като змии. И на нея се пада задачата да опази себе си и децата си от тези врагове. На всяка цена.