Обаче вече никой не се присмиваше на този дефект.
Онази вечер Александра каза:
— Ти не казва на никого. Това да бъде тайна. Наша тайна.
Това беше първата тайна на руската наложница Александра и Джафер. Щяха да имат още много. И в замяна на тези тайни Черния Джафер имаше авторитет на страшилище, а и беше заделил настрана скромно богатство.
Колко ли години бяха изминали? Тридесет или четиридесет? Своенравната наложница от харема сега беше най-властната жена на света. А Джафер не беше горкият евнух, който биеха и поругаваха и на когото наложниците с насмешка се подиграваха:
— Твоя изцяло са го изтръгнали, така ли? Покажи ни де!
Освен това и харемът вече не беше харем. Беше се превърнал в дом, където живееха падишахът, семейството и жените му, откакто султан Сюлейман се съобрази с желанието на Хюрем султан и разпусна момичетата. Макар че не липсваха и девойки, които радваха душите на младите принцове, но все пак харемът не беше като едновремешния. И Джафер ага — беглецът от Етиопия — от цяла вечност управляваше тук.
Седнал на дежурното си място в Залата с подиума, Джафер беше оставил мисълта си да се рее назад във времето. От този унес го откъсна влизането на прислужника, чиито бузи бяха зачервени от тичане:
— Черен ага, Черен ага — извика той, без да се съобрази, че говори прекалено силно.
— По-тихо бе, калпазанин. Каква е тази врява! Да не ти е омръзнал животът? Така ли се крещи в дома на падишаха? Престани да викаш, че ще накарам да те заковат ей тука за ушите.
— Има новини от Хюрем султан, ага. Вестоносците настояха: „Или ще докладваме на Джафер ага, или ще отговаряте с живота си“.
Новината, която задъханото момче съобщи, беше достатъчна, за да го накара веднага да се отправи към портата. По пътя продължи да хока прислужника, който бързаше подир него:
— Щом има вести от султанката, защо се размотаваш бе, бошнак нещастен. Вместо да ми повтаряш името, да беше казал веднага.
Щом мъжете видяха, че Джафер идва забързан, излязоха от стаята на дежурните под дясната кула. Единият попита строго:
— Ти ли си Джафер?
— Самият той. А ти кой си?
— Не е твоя работа кой съм!
— Ако имаш да ми казваш нещо от султанката, моя е.
— Тогава нека да изпълня задължението си, ага. Казват ми Мълнията. А това е Светкавицата — посочи онзи до него.
Докато мъжът се смееше подигравателно под мустак, Светкавицата се намеси:
— Ние изгаряме враговете на Хюрем султан и разпръсваме пепелта им на вятъра.
Мълнията продължи думите му:
— Който се осмели да злослови срещу нашата султанка, ще му издърпаме езика и ще го обесим на него.
Джафер ага дръпна мъжете от светлината на фенерите в тъмното под едно дърво. Отново от лицето му не остана нищо освен бялото на очите и зъбите, които ту се показваха, ту се скриваха. Опитвайки се, доколкото може, да придаде заплашителен тон на тънкия си глас, евнухът процеди през зъби:
— Няма нужда от друг език. Вашите са дълги като фурнаджийски лопати, да не им е уроки.
Щом усети, че телата на мъжете се опънаха като лъкове, отвори огромните си длани и се ухили.
— Добре, аз съм Джафер. Ти си Мълнията, а ти си Светкавицата. Изгаряте и погубвате. Добре де, Джафер откъде да знае, че ви е изпратила Хюрем султан? Имате ли някакво доказателство?
Ездачът на светлосивия кон веднага се окопити и със смесица от страст и грация извади от пазвата си пурпурната копринена кесия, която разпръскваше леко сияние. Черния ага пое с уважение кесията и я помириса. Другият конник заговори:
— Ами твоята парола каква е? Хюрем султан заповяда: Питайте агата как се казваше моята първа прислужница, ако познае, кажете му вестта, ако не — убийте го. Казвай, да те видим.
— Мерзука.
Двамата мъже се спогледаха. Конникът, който беше нарекъл себе си Мълнията, бързо се огледа дали някой не подслушва и се наведе към ухото на Джафер ага.
— Хюрем султан ще бъде в двореца утре преди вечерната молитва. „Ще се видя с моя Джафер ага. А той да не пропусне да вземе необходимите мерки“, каза тя.
Много шум за нищо — помисли си агата. — Толкова предпазливост, толкова пароли, за това ли бяха? За да кажат, че Хюрем султан се завръща от Одрин. За това ли беше цялата тази важност?
— Това ли е? — попита със съмнение.
Този път Светкавицата се наклони към другото му ухо и подигравателно промърмори:
— На хората с цвят на въглища умът им май работи със закъснение. Едва ли великата жена на султана ще изпрати вестоносци за такова нещо! Кесията ще я предадеш на великия везир Рюстем паша. Понеже е спешно и важно, заповедта трябва да се изпълни начаса. Останалото го знаел уважаемият паша.