Говореше със спокоен и тих глас и въпреки това, думите му сякаш ме удряха като юмруци. Не беше ли странно наистина, насред Лондон, в луксозен хотел, непознат човек да ми разказва с ориенталски акцент за сили, които той владее, сили за които се разказва само в античните легенди.
— Страхувам се, че не мога да ви повярвам — отвърнах с отпаднал глас.
— Така и предполагах — усмихна се той. — Виждате ли това? — той посочи малка синя ваза, поставена върху радио-фонографа. — Гледайте, Марлоу. Гледайте внимателно.
Той затвори очи и стисна устни. Мускулите на лицето му се опънаха. Вперих очи във вазата.
И внезапно — тя изчезна!
Обърнах се изумен към Джерасмин. Очите му бяха отворени, по лицето му трепкаше слаба усмивка. В ръката си стискаше нещо — синята ваза.
— Проста работа — каза той. — Аз те видях на „Мадагаскар“, видях как те хвърлят зад борда. Аз бях този, който те прехвърли от морето в тази стая, а после те закарах с кабриолет до страноприемницата.
Но какво говореше този човек? Магьосник… нима той наистина е един от древните магьосници, прероден отново? Тук, в тези времена, в Лондон?
— Но защо ме спасихте? — запитах аз объркан. — И как въобще научихте за мен?
— Ние, или по-точно Джерасмин държеше под око „Мадагаскар“, — започна да обяснява Анджела — още щом напусна бреговете на Индия със своя товар от демони. Защото това са демони, Марлоу. Създания на зла магия.
— А аз просто се оказах там, така ли?
— Да — кимна тя. — На корабът имаха нужда от още един моряк. Така се случи, че единствено вие не бяхте забъркан в този гнусен план. Само капитан Безаров и най-близките му помощници знаеха за истинското съдържание на сандъците. И когато Джерасмин видя, че сте обречен на гибел, той реши да ви спаси, с надежда, че ще се присъедините към нас.
— Но откъде… откъде идват тези създания? — продължих да упорствам с въпросите.
— Чудовищата ли? — отвърна тихо Джерасмин. — От Индия, Тибет, Русия — от всички тъмни кътчета на Изтока. Били са създавани повече от десет години от хора, които все още владеят тайните на черната магия. Това наистина са демони, мистър Марлоу, деца на онова, което наричате Ад. Често явление в древните времена. Хората, които са ги създали, едва ли са съзнавали, че са само изпълнители на Плана. Платено им е и те са прибавили своя злокобен дял.
— Но защо е всичко това? — запитах го аз.
— Този план е бил замислен преди много много години — отвърна почти шепнешком Анджела. — План за завладяването на Запада. Преди около двадесет години баща ми и Джерасмин са успели да го разкрият в Индия. Баща ми беше полковник от колониалната армия, казваше се Хилари Джил Сандърс.
Кимнах. Името беше добре познато сред военните среди в Индия.
Лицето и придоби суров изглед.
— Водачът на организацията попадна на дирите на баща ми и Джерасмин. Баща ми беше убит в Бомбай. Джерасмин успя да избяга и сега само той и аз знаем за организацията.
— Да завладеят западният свят ли? — почти се задавих аз. — Че това е немислимо!
— Напълно възможно е — поправи ме Джерасмин. — Никакъв проблем, за хора владеещи такива сили. Марлоу, вие дори не можете да си представите какви тайнствени учения има на Изток. Тези… неща… притежават чудовищна сила. Невероятно трудно е да бъдат убити. На пътя им стоим само двамата с Анджела. Ако се присъедините към нас ще станем трима. Не можем да направим много, но поне можем да се опитаме. Трябва да опитаме! От години ги дебнем с Анджела. И ето че те започнаха с плана и то в Лондон.
— От Изток — промърморих аз. — Русия?
Джерасмин се усмихна.
— Да, отчасти. Капитан Безаров вероятно е вторият човек в йерархията на организацията. Той е чист руснак. Истинският водач смесил в себе си всички най-отвратителни черти на източните раси.
— Има ли нещо общо всичко това с Този Който Не Ходи? — рекох аз.
Анджела ме погледна изумено.
— Откъде ви е известно това име?
Разказах им за инцидента на „Харли Скуер“ и за човека с превръзката.
Джерасмин подскочи и щракна с пръсти.
— Значи са по следите ви. Въпрос единствено на време е кога ще изпълнят заканата, тъй като могат да виждат не по-зле от мене. Да, Този Който Не Ходи е техният водач. Никога не съм го зървал, ала зная, че е сакат и не може да ходи, или дори че въобще няма крака.