Магистърската ми теза — "Уитман и медикализацията на личността" — бе оценена високо, но твърде много излизаше извън шаблона: в нея имаше почти толкова история на психиатрията и неврологията, колкото и литературна критика. Тя не подхождаше напълно на изискванията на Факултета по английска литература. Аз не подхождах напълно на неговите изисквания.
Някои от най-близките ми приятели от университета заминаха за Ню Йорк, за да потърсят своето място в творческите среди, едни — в драматургията, други — в журналистиката и телевизията. За известно време обмислях дали да не се присъединя към тях и да дам ново начало на живота си. Но един въпрос продължаваше да ме терзае: Къде се пресичат биологията, етиката, литературата и философията?
Един ден се прибирах вкъщи от футболен мач, лекият есенен ветрец духаше в лицето ми и се бях унесъл в мисли. Тъничък гласец ме съветваше, сякаш бях свети Августин в градината[15]: "Хващай се за книгите и чети!". Чувах обаче и един друг вътрешен глас, който ми нареждаше обратното: "Зарежи книгите и се захвани с медицина!". Внезапно всичко ми стана пределно ясно. Въпреки че баща ми, чичо ми и по-големият ми брат бяха лекари — или пък точно заради това? — никога не бях възприемал медицината като сериозна възможност за кариера. Но нима самият Уитман не бе писал, че единствено лекарят може напълно да разбере "физиологическо-духовния човек"?
На следващия ден си поговорих с консултанта от курсовете за подготовка за постъпване в медицински университети. Подготовката изискваше поне година усилна работа, плюс времето за подаване на документите, което бе още осемнайсет месеца. Това означаваше, че приятелите ми ще заминат за Ню Йорк и ще градят живота си там без мен. Означаваше и че трябва да се откажа от литературата. Но щях да имам възможността да намеря отговори, каквито книгите не ми предоставяха, да открия нов вид възвишеност, да опозная по-отблизо страданието и — може би — най-накрая да проумея какво прави един живот смислен и пълноценен, дори пред лицето на смъртта.
Започнах да се подготвям, като обръщах особено внимание на химията и физиката. Не желаех да си намирам по-часова работа, защото това щеше да навреди на процеса ми на учене, но не можех да си позволя да плащам наем в Пало Алто, затова намерих празно общежитие и се вмъквах вътре през един отворен прозорец. След няколко седмици ме откри комендантката, която се оказа моя приятелка. Тя ми даде ключ от една стая и ми предоставяше важна информация, като например кога се предполага в общежитието да бъдат настанени отбори с мажоретки. За да избегна лошата слава и вероятността да ме регистрират като сексуален нападател на малки момиченца, се снабдих с палатка, няколко книги и мюсли и се отправих към езерото Тахо, където останах, докато мажоретната опасност не отмина.
Процесът по кандидатстване в медицинските факултети отнемаше осемнайсет месеца, така че след завършването на подготвителните курсове пред мен се откри цяла свободна година.
Неколцина преподаватели ми предложиха да получа още една степен — по История и философия на науката и медицината, преди да напусна завинаги академичната общност. Подадох документи в Кеймбридж и бях приет в тази специалност.
Прекарах следващата година в учебните зали в английската провинция, където установих, че най-често в спорове с колегите си се опитвам да докажа, че непосредственият сблъсък с въпросите за живота и смъртта е крайно необходим, ако искаме да формираме някакво съществено мнение за тях. Думите започваха да ми се струват безтегловни, като дъха, който издишвах, докато ги произнасях.
Сега, като поглеждам назад, си давам сметка, че тогава съм се опитвал да докажа нещо, което вече знаех: аз исках, не, нуждаех се от този непосредствен досег. Само чрез практикуването на медицина можех да постигна и осмисля сложната философия на биологията. Размишленията за морала бяха нищо в сравнение с моралните действия. Завърших обучението си, получих степента по специалността ИФНМ и се върнах в Щатите. Предстоеше ми да постъпя в Йейл, в Медицинския факултет.
15
В "Изповеди", кн. 8, свети Августин Блажени разказва как един ден седял в градината и чул детски глас, който му казал: "Вземи ме и ме прочети!". Той отворил Библията и прочел случаен стих, който повлиял силно на живота му. — Б. пр.