През следващите няколко часа всичко вървеше нормално. Мелиса поспа в стаята за отдих, а аз се опитвах да разшифровам нечетливите записки в картона на Гарсия, но със същия успех можех да се пробвам да разчета египетски йероглифи. Все пак успях да разбера, че се казва Елена, че това е втората ѝ бременност, че бременността ѝ не е била следена от лекар и че няма здравна осигуровка. Записах си имената на лекарствата, които ѝ даваха, за да ги проверя по-късно. Прочетох малко за преждевременната бременност в един учебник, който намерих в стаята за почивка.
Ако оцелеят, при недоносените деца има голям риск от мозъчни кръвоизливи и развитие на детска церебрална парализа. Въпреки това моят по-голям брат Суман например се бе родил осем седмици по-рано и бе станал успешен невролог.
Отидох при медицинската сестра и я помолих да ме научи да разчитам малките вълнички на мониторите, които ми бяха също толкова неясни, колкото и почеркът на лекаря, но очевидно те бяха доказателство или за безпроблемна бременност, или за предстояща катастрофа. Тя кимна и започна да ми разказва за контракциите и за реакцията на сърцето на плода… ето, ако погледнете по-внимателно, ще видите…
Внезапно млъкна. На лицето ѝ се изписа силна тревога. Без да каже и дума повече, се втурна в стаята на Елена, после отново дотича и изпрати съобщение на пейджъра на Мелиса, която макар и сънена, се появи след минутка. Погледна на монитора и се затича към стаята на пациентката, а аз я следвах по петите. Тя взе мобилния си телефон и позвъни на хирурга, който трябваше да наблюдава работата ѝ, като му обясни бързо ситуацията на медицински жаргон, от който разбрах съвсем малко. Очевидно нещо не бе наред с близнаците и единственият им шанс за спасение бе спешно цезарово сечение.
Отидох в операционната заедно с всички. Поставиха Елена на масата и вкараха във вените ѝ упойка. Медицинската сестра светкавично почисти заобления корем на пациентката с антисептичен разтвор, докато дежурният хирург, Мелиса и аз търкахме ръцете си с почистващ препарат. Гледах да повтарям точно резките им движения и стоях отстрани, докато те ругаеха тихо. Анестезиолозите интубираха пациентката, а хирургът се суетеше нетърпеливо край тях.
— Хайде! — подвикваше им той. — Нямаме време. Трябва да побързаме!
Стоях до него и наблюдавах как направи един дълъг дъгообразен разрез точно под пъпа на пациентката, почти под изпъкналата ѝ матка. Опитвах се да следя всяко движение на ръката му, като едновременно се мъчех да си спомня илюстрациите от учебника по анатомия.
Кожата се разтвори при съприкосновението със скалпела. Хирургът уверено разряза плътната бяла фасция[22], покриваща правия коремен мускул, а после разтвори с ръце и нея, и мускула, разкривайки крушовидната матка. Разряза я и сред кръвта за миг се показа малко лице, после отново изчезна. Лекарят пъхна вътре ръце и извади едното, а после и второто бебе.
Близнаците бяха лилави и почти не помръдваха, очите им бяха плътно затворени, подобно на малки пиленца, паднали прекалено рано от гнездото. Костите им прозираха през прозрачната им кожа и те приличаха по-скоро на анатомични скици в учебник, отколкото на истински деца. Не бяха по-големи от дланта на хирурга, който светкавично ги предаде на стоящите в очакване отстрани неонатолози и те се втурнаха с тях към Неонаталното отделение по реанимация и интензивна терапия.
След като основната опасност отмина, темпото на операцията се забави и атмосферата стана малко по-спокойна. Когато кръвоносните съдове бяха обгорени, за да се спре изтичането на кръв, залата се изпълни с миризма на изгоряла плът. Матката на пациентката бе зашита с шевове, които приличаха на следи от зъби, здраво стискащи открита рана.
— Професоре, трябва ли да затваряме перитонеума? — попита Мелиса. — Наскоро четох, че не бива да се прави.
— "И нека това, което Бог е съчетал, човек да не разлъчва"[23] — отвърна хирургът. — Поне не задълго. Предпочитам да връщам на всичко първоначалната му форма, така че нека да го зашием.
Перитонеумът е ципата, която покрива стените на коремната кухина и на вътрешните органи. Някак си бях пропуснал момента, когато я бяха разрязали, и сега нищо не разбирах. За мен раната приличаше на хаотична тъканна маса, но хирурзите виждаха в нея строг порядък, както скулпторите виждат статуята в късчето мрамор.
Мелиса пъхна форцепс в раната и измъкна от пространството между мускула и матката слой прозрачна тъкан. Внезапно перитонеумът и зейналата в него дупка станаха видими и за мен. Мелиса я затвори и заши, после премина към зашиването на правия мускул и фасцията с помощта на голяма игла, правейки големи шевове тип примка. Хирургът си тръгна и най-накрая цялата кожа бе зашита. После Мелиса ме попита дали искам да направя последните два шева.
22
Съединителната тъкан, изградена от колаген, която обвива абсолютно всички органи, кости, мускули в човешкия организъм. — Б. пр.