Излязох в чакалнята, за да съобщя радостната новина на нарасналото семейство на пациентката. Десетина събрали се там нейни роднини започнаха въодушевено да подскачат и да се прегръщат. Почувствах се като пророк, слязъл от върха на планината, за да сподели с народа си вестта за един нов завет! В миг забравих целия кървав хаос на раждането; ето ме, току-що бях държал в ръце новия член на семейството им: племенницата на този мъж, братовчедката на онова момиче.
Върнах се в отделението, изпълнен с възторг, и се натъкнах на Мелиса.
— Ей, знаеш ли какво е състоянието на вчерашните близнаци? — попитах я аз.
Тя веднага се натъжи. Първото бебе бе починало вчера следобед, а второто не бе успяло да изкара едно денонощие и бе починало приблизително по времето, когато бях израждал момиченцето. Веднага се сетих за Самюъл Бекет, за неговата метафора, която напълно точно отразява случилото се с близнаците: "Един ден сме се родили, един ден ще умрем… Нашите майки ни раждат, клекнали над отворения гроб, светлината блясва за миг и после отново пада нощ"[26]. Стоях редом до "гробаря" с неговите "щипци"[27]. Защо въобще бе даден този мимолетен живот на клетите деца?
— Смяташ, че това е ужасно? — продължи Мелиса. — Повечето майки, чиито деца са умрели още в утробата, пак минават през родилните болки и раждането. Можеш ли да си го представиш? Близнаците поне имаха някакъв шанс.
Клечката кибрит бе проблеснала, но не се бе разпалила. Плачът на майката от стая 543, подпухналите зачервени очи на бащата, сълзите, стичащи се на струйки по лицето му… Тази обратна страна на радостта, непоносимото, несправедливо, неочаквано присъствие на смъртта. Какво би могло да се каже на тези хора в такъв момент, какъв смисъл биха могли да открият в каквото и да е?
— Беше ли цезаровото сечение правилното решение в този случай? — попитах Мелиса.
— Категорично. Това бе единственият им шанс.
— Какво щеше да стане, ако не го бяхме направили?
— Най-вероятно щяха да умрат. Абнормалният сърдечен ритъм на плода свидетелства за ацидемия[28]; следователно има проблем с пъпната връв или се случва нещо друго опасно.
— Но как разбираме, че показателите на сърдечния ритъм са критични? Кое е по-лошо: да извадим детето прекалено рано или да изчакаме прекалено дълго?
— При всяка ситуация е различно.
Каква отговорност! Дали през целия ми живот досега ми се бе налагало да правя по-сериозен избор от това какъв сос да добавя на сандвича си с говеждо? Можех ли да се науча да вземам толкова отговорни решения, можех ли да се науча да живея с последствията от тях? Все още ми предстоеше да овладея много неща от практическата медицина, но дали в моментите, когато става въпрос за решение на живот и смърт, се изисква само знание? Със сигурност единствено интелигентността не е достатъчна в тези случаи, тук е изключително необходимо да има и морална яснота. Надявах се, че някой ден ще натрупам не само знания, но и мъдрост.
В крайна сметка, когато преди ден влизах в болницата за първи път, животът и смъртта бяха абстрактни понятия за мен. Сега вече ги познавах отблизо. Може би Поцо, героят на произведението на Бекет, е прав. Може би животът е просто миг, и то прекалено кратък, за да се замисляш за него. Но аз трябваше да се съсредоточа върху настоящата си задача, върху ролята ми, която бе неразривно свързана с двата най-важни въпроса относно смъртта: и как. Аз бях гробарят с щипците.
Скоро практиката ми в Отделението по акушерство и гинекология приключи и ме препратиха в Отделението по хирургическа онкология. Щях да се редувам на смените заедно с Мери, моя състудентка от Медицинския факултет. Няколко седмици по-късно, след безсънна нощ, тя бе назначена да асистира на процедурата на Уипъл — сложна операция, при която се работи с повечето от вътрешните коремни органи, за да се отстрани ракът на панкреаса. По време на тази процедура студентите по медицина обикновено трябва да стоят на крак, понякога дори девет часа. Сред резидентите тази операция се смята за много желана задача, направо за награда, защото заради невероятната ѝ сложност обикновено в нея активно участие могат да вземат само старшите резиденти. Но тя е изтощителна, всепризнат тест за майсторството на хирурга.
27
Позоваване на цитат от същата пиеса, 2 действие: "От дъното на ямата гробарят замислено поставя щипците си". — Б. пр.
28
Ацидемия — аномално висока киселинност на кръвта. Във вътрешноутробния период може да се появи при недостатък на кислород. — Б. пр.