Не разпитвах за подробностите. Вече знаех прекалено много.
В този момент си спомних всички случаи, в които не бях успял да проявя достатъчно емпатия към пациентите, всички онези пъти, когато не бях обърнал нужното внимание на притесненията им, когато бях пренебрегнал болките им заради други неотложни задачи. Хората, на чиито страдания бях станал свидетел, бях ги забелязал, след което старателно ги бях превърнал в диагнози в съзнанието си, без да успея да отделя един от друг тези конкретни случаи. Всички тези пациенти сякаш се завърнаха при мен: жадуващи отмъщение, гневни, непреклонни.
Боях се, че съм напът да се превърна в един от стереотипните безчувствени лекари, герои от някой роман на Толстой, прекалено обсебени от ненужни формалности, съсредоточени единствено в рутинното лечение на пациентите. ("Докторите ходеха при Наташа и поотделно, и на консилиуми, приказваха много на френски и на немски, и на латински, упрекваха се един друг, предписваха най-различни лекарства за всички известни тям болести; но нито на един от тях не му мина простата мисъл, че не могат да знаят болестта, от която страдаше Наташа…"[32])
Веднъж при мен дойде жена, майка, току-що диагностицирана с рак на гърдата. Беше объркана, притеснена, изплашена от неизвестността. А аз бях ужасно изтощен, изгубил връзка с реалността. Набързо изслушах въпросите ѝ, убедих я, че операцията ѝ ще бъде успешна, и реших, че не мога да губя повече време, за да ѝ отговоря честно. Но защо тогава не можех да намеря време?
Друг път един полупобъркан ветеран от седмици пренебрегваше препоръките на лекарите, медицинските сестри и физиотерапевтите. В резултат раната на гърба му плъзна надолу, както го предупреждавахме, че ще стане. Когато ме повикаха, за да я зашия, ветеранът се гърчеше от болка на операционната маса, но ми каза, че си го е заслужил.
Никой не заслужава подобно нещо.
Не ме утешаваше особено фактът, че Уилям Карлос Уилямс[33] и Ричард Селзър[34] признават, че са причинявали и по-големи злини на пациентите си, и се заклех, че от сега нататък ще действам само за благото на хората, които ми доверяват живота си. Сред засмукващото ме блато на трагедиите и нещастията, започнах да се опасявам, че изпускам от поглед важността на човешките отношения — не тези между болните и членовете на семействата им, а между лекаря и пациентите.
Техническото майсторство не е достатъчно. Като резидент основната ми цел не би трябвало да е просто да спасявам животи — всеки все някога умира — а и да поведа болните и близките им по пътеката към опознаването на смъртта или заболяването.
Когато в болницата постъпи пациент със смъртоносен мозъчен кръвоизлив, разговорът с неврохирурга се оказва изключително важен за начина, по който роднините възприемат смъртта на своя близък. Те могат спокойно да го "пуснат" да си отиде ("Може би времето му е било дошло!") или до края на дните си да изпитват нестихваща болка ("Тези лекари изобщо не слушат! Дори не се опитаха да го спасят!"). Когато скалпелът е безполезен, думите стават единственият инструмент на хирурга.
Когато става дума за тежки черепномозъчни травми, членовете на семейството на болния по принцип страдат по-тежко от самия пациент и не само лекарите невинаги осъзнават пълния смисъл на случващото се. Роднините, събрали се около любимия човек (любимия им човек, в чиято обръсната глава се намира повреденият мозък), също често не могат трезво да оценят ситуацията. Те мислят и виждат миналото, залива ги вълна на любов и спомени, свързани с лежащото пред тях тяло. А аз виждам вероятното бъдеще на такъв пациент: дихателен апарат, чиято тръбичка прониква през разрез в шията на болния, гъстата течност, влизаща капка по капка през отвора в корема, и — дори да е възможно — продължително, болезнено и едва частично възстановяване. И в края на краищата в повечето случаи човекът, когото помнят, така и не се връща при тях.
32
"Война и мир", Толстой, Том III, 1 част, 16 глава. Превод: Константин Константинов — Б. пр.
33
Уилям Карлос Уилямс (1883–1963) — американски писател и поет, представител на модернизма и имажинизма. Работи и като общопрактикуващ лекар и педиатър. — Б. пр.
34
Ричард Селзър (1928–2016) — американски хирург и писател.